3.12.2008 г., 20:22 ч.

* * * 

  Проза » Писма
1256 0 5
1 мин за четене

Чувствам се празна. Знам, че просто няма начин да се върнеш. Знам и че не си виновен. Явно съдбата е решила така.  Но когато погледна към мястото, където мечтаехме, където градихме бъдещето си, намирам сили. Липсваш ми... липсва ми погледа ти, липсва ми усмивката ти, липсва ми аромата ти...   Помниш ли последния ни път заедно? Бяхме толкова уплашени от това какво ни предстои. Не си представяхме бъдещето един без друг, но знаехме, че няма друг начин. Тази мисъл ме караше да потръпвам всеки следващ път, когато се виждахме. И нещо отвътре сякаш ме караше да те прегърна, да ти кажа, че без теб нищо няма смисъл. Бях първото момиче, което ти каза, че те обича, а това ти си го мечтаеше цял живот. Независимо от разстоянието, още си в сърцето ми и никой не може да те измести...   Затова ще те чакам. Ще вярвам, ще се моля, ще те обичам. Някога и някъде има свят и за нас, някъде и някога отново ще те прегръщам и ще ти казвам, че те обичам. Някъде и някога има време и за нас, просто ми повярвай и ми подай  ръка - НИЩО ДРУГО НЯМА ЗНАЧЕНИЕ 

* вдъхновено от Metallica - Nothing Else Matters                                                                                                                 

© Мелиса-Мел Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Красотата на откровението. Поздрави!
  • Много мерси.. Радвам се че си успяла да го почувстваш
  • "Ще вярвам, ще се моля, ще те обичам. Някога и някъде има свят и за нас, някъде и някога отново ще те прегръщам и ще ти казвам, че те обичам. Някъде и някога има време и за нас, просто ми повярвай и ми подай ръка - НИЩО ДРУГО НЯМА ЗНАЧЕНИЕ"

    Много е красиво! Аз също се чувствам така. Но никога не трябва да губим надежда! Поздрави!
  • Благодаря много
  • Истинско откровение...Поздрави и продължавай да се надяваш!
Предложения
: ??:??