8 min reading
Едрите капки дъжд се прегръщаха по покрива и съвсем единодушно се стичаха по пролуката между две счупени керемиди. Шумно и някак си напевно като църковен хор падаха и се разделяха по перваза на малкия прозорец на задната стая. В стаята беше полу-тъмно.
Прегъната на две от жал старица провираше погледа си между две тънки свещици, които също като нея сякаш от същата скръб се бяха поогънали.
В средата на стаята на дървената маса лежеше ковчег, а в него между положените от старицата градински цветя беше нейният старец.
Облечен в черния костюм, с който ходеше само в града, дядо Митю лежеше кротко.
На лицето му имаше изписан като от зограф щастлив израз с едва доловима срамежлива усмивка, сякаш в последните си мигове беше разговарял с ангели. В събраните му на гърдите ръце трепкаше свещица, а под тях имаше малко, смачкано листче, което сякаш стареца все още стискаше и непременно искаше да го отнесе със себе си в отвъдното.
Баба Анка не плачеше. Старостта почти беше се докопала до корените на ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up