Едрите капки дъжд се прегръщаха по покрива и съвсем единодушно се стичаха по пролуката между две счупени керемиди. Шумно и някак си напевно като църковен хор падаха и се разделяха по перваза на малкия прозорец на задната стая. В стаята беше полу-тъмно.
Прегъната на две от жал старица провираше погледа си между две тънки свещици, които също като нея сякаш от същата скръб се бяха поогънали.
В средата на стаята на дървената маса лежеше ковчег, а в него между положените от старицата градински цветя беше нейният старец.
Облечен в черния костюм, с който ходеше само в града, дядо Митю лежеше кротко.
На лицето му имаше изписан като от зограф щастлив израз с едва доловима срамежлива усмивка, сякаш в последните си мигове беше разговарял с ангели. В събраните му на гърдите ръце трепкаше свещица, а под тях имаше малко, смачкано листче, което сякаш стареца все още стискаше и непременно искаше да го отнесе със себе си в отвъдното.
Баба Анка не плачеше. Старостта почти беше се докопала до корените на ...