- Добро утро, на високото представителство!                                                                                 

-Добро утро и на вас - нискo стабилните и консервативните - разклати клоните си зеленият бор.

- Май днес си в настроение да се заяждаш - отвърна черната монолитна скала.

- Използвам времето докато не те е напекло слънцето все още, защото после ще заспиш, доколкото те познавам - зашумоля с игличките си борът.

- Много добре знаеш, че не спя, а само съхранявам енергията на кристалната си решетка. Силното слънце не е от полза за структурата ми, причинява пукнатини, отронва песъчинки, създава условия за паразитиране на нискостеблени полуподвижни по снагата ми.

- Това е така защото, вие - неподвижните не познавате чувството на загуба. Аз като периодично губя иглички и шишарки съм свикнал и го приемам философски и затова смея да твърдя, че ние сме по-приспособени в сравнение с вас и към климата, и към персоналните предизвикателства.

- Колко добре си бяхме преди да се появите вие, толкова хилядолетия доминирахме над тази планета - отрони въздишка скалата.

- Ако мислиш пак да ми разказваш как сте създали тази планета и как щастливо сте блаженствали преди да се появим ние, да знаеш, че и аз ще заспя.

- Вие, полуподвижните, осквернихте и загрозихте нашата планета. Нашият мисловен кръг смята, че е изключителна грешка допускането ви да съжителствате с нас. Вие сте причината за всичките ни болести и неблагополучия. А откакто се появиха и напълно подвижните форми тук заприлича на лудница.

- Не можеш да отречеш, че и от нас има някаква полза. Например с кого би спорила, ако не бях до теб. Смятам че нашите спорове стимулират мисловните ти процеси. Ако не е нашият хлорофил, ще има да чакате за дъжд. И кой щеше да ти прави сянка?          А пък с появата на подвижните виж колко пъстър стана светът и колко е по-звучен. Не може да не отбележиш, че сега планетата е в пъти по-красива от колкото преди да се появим ние.

- Престани да ме разсмиваш, че ще се пропукам от смях. Красиво било. Какво им е красивото на тези безмозъчни хвъркати и подскачащи. Само замърсяват хубавата ни планета. Цветно било - вятър и мъгла.

Ти нямаш никаква представа, колко достолепно беше преди: Черни скали и златен пясък. Нищо разсейващо, нищо различно, тишина и неподвижност. Това наричам аз красота. Идеална обстановка за развиване на философски умения. За размяна на мисли и идеи.

Но вие нарушихте спокойствието на планетата, обърнахте правилата ни наопаки, създавайки мост към нахлуването на подвижни форми.

- Между впрочем - разлюля клоните си борът - разузнаването от мисловния кръг на високото представителство предаде информация, че се очаква инвазия от подвижни форми от друга планета. Уловени са сигнали, че към нас се насочва летателно средство с небиологичен произход, което има данни за мисловна дейност и по-интересното е, че по него има прикрепена подвижна форма на живот, която също има данни за наличие на интелект.

- Престани да ме разсмиваш с нескопосаните си теории! Що за глупости говориш. От ерата на Първата светлина до наши дни е ясно като бял ден: само неподвижните форми притежават интелект и могат да мислят. Подвижните са глупави и не могат да развиват мисловна дейност.Ти поне, като полуподвижен би следвало да използваш повече стабилната си коренова даденост и да си се научил да разсъждаваш правилно вместо да се поддаваш на глупави идеи под влияние на разклатената си корона.

- Моля, моля, не ми обиждай короната. Смея да твърдя, че благодарение на нея винаги съм на една идея разстояние в новините преди теб. Вашият мисловен кръг докато се свържете, докато се проверявате, докато се убеждавате едни други колко сте велики като основатели, губите нишката на основното. Затова Светлината е поставила нас покрай вас за да си помагаме, а не да се противопоставяме и обиждаме. Приеми най-сетне, че сте остаряла форма на живот и благодарение на нас ежедневието ви е по- пълноценно.

- Стига! Няма да търпя обиди от някакъв си недорасъл навлек! Ще обявя период на дълго мълчание, да знаеш! Поне сто години няма да ти проговоря. Какво си мислиш ти, че като ми правиш сянка, от време на време, трябва и да ти слушам глупостите ли? Толкова векове бях без твоята сянка и без твоята компания, още толкова ще изкарам и без тях!

- Добре мълчи си, щом така искаш, но това няма да промени нещата на планетата. А пришълците идват, долавям звука от тяхната симбиоза.

Възможно е да са двукраки бактерии. Чувал съм ,че са много опасни,Докопат ли някоя планета не я оставят докато не я унищожат. Дълбаят недрата и, трошат скалите и, режат дървета, пресушават водни басейни, убиват хвъркати и пълзящи, строят грозни жилища, пускат отрови. Накрая планетата умира, а те си намират друга…

 Ако мълчим и си траем, те ще дойдат, и като не срещнат съпротива, ще останат и по-късно ще доведат и други. Ако това искаш, наистина ще го получиш.

- Може да извикаме Космическите Санитари. Много бързо ще очистят всичко на повърхността.

- Е не, това е много жестоко. Защото Санитарите не ги интересува кой е пришълец и кой е местен; Всичко под ножа на завихрените им вълни; Разбира се за вас е добре. Вие винаги ще оставате. А според Петия постулат на Светлината не бива един живот да тържествува за сметка на друг. Помисли още малко.Може би има и някаква по- приемлива възможност за отблъскването им;

- Добре де, добре, проагитира ме. Дай да се разберем какво можем да направим, за да ги изплашим и пропъдим. Ако наистина мислят, мога да уловя мислите им и да материализирам страховете им. А подвижните имат много страхове. Ти пък можеш да насочиш електрически заряди от атмосферата и да им объркаш навигацията. Става ли?

- Ало, ало Център, тук "Персей - 4", тук "Персей - 4". Получихме повреда в корпуса при сблъсък с метеорит. Ще се опитаме да кацнем на най-близко разположената до трасето планета.Тя е малък калибър, шеста по орбита около жълтото джудже "Риголето" Има атмосфера близка до земната, чиста е. Няма мислещи форми, следи от интелектуални действия и човешко присъствие. Само насекоми и дребни животински видове. Насочвам кораба за кацане ръчно, тъй като корабният компютър предаде фронта. Виждам пясъчно поле, зелени дървета, черни скали...

-Ха! Нещо се движи там... От къде се появиха тези мъже? Насочили са оръжия към кораба.

Ще стрелям! Няма да водя преговори. Господи, но онзи там не е ли...? Виждам капитан Мейсън под едно от дърветата. Но той от пет години е мъртъв? Аз го убих, щеше да ме докладва.

Как така е възкръснал? Ще ме издаде! Ще стрелям! Защо не умира? Колко пъти вече го прострелях? Господи, полудявам! Какви са тези мъртви на тази скапана планета? Нещо не е наред. Обръщам обратно...