- Добро утро, на високото представителство!
-Добро утро и на вас - нискo стабилните и консервативните - разклати клоните си зеленият бор.
- Май днес си в настроение да се заяждаш - отвърна черната монолитна скала.
- Използвам времето докато не те е напекло слънцето все още, защото после ще заспиш, доколкото те познавам - зашумоля с игличките си борът.
- Много добре знаеш, че не спя, а само съхранявам енергията на кристалната си решетка. Силното слънце не е от полза за структурата ми, причинява пукнатини, отронва песъчинки, създава условия за паразитиране на нискостеблени полуподвижни по снагата ми.
- Това е така защото, вие - неподвижните не познавате чувството на загуба. Аз като периодично губя иглички и шишарки съм свикнал и го приемам философски и затова смея да твърдя, че ние сме по-приспособени в сравнение с вас и към климата, и към персоналните предизвикателства.
- Колко добре си бяхме преди да се появите вие, толкова хилядолетия доминирахме над тази планета - отрони въздишка ска ...