/Една различна гледна точка /
За нея лекарите казваха, че няма надежда и въпреки, че родителите й го криеха, тя го знаеше. Прочиташе го в ужаса, стаен в очите им, зад изкуствените им и фалшиви усмивки...
Беше само на 11 годинки, но вече отдавна мислеше за себе си, като за голямо момиче. Затова се правеше, че им вярва, а иначе диагнозата​ рак, отдавна не беше тайна за нея... Знаеше и че е злокачествен, разбираше също, че бавно, но непреклонно той превземаше тялото и клетка по клетка, орган след орган...
Обаче момиченцето имаше една тайна, с която понякога й се струваше, че може да победи болестта – обичаше безумно поезията, а когато откри и сайта за поезия с нея сякаш стана чудо... Бузките й поруменяха, отново проходи и дори качи няколко от загубените си килограми. Даже и лекарите бяха учудени от това, защото на напредващата й болест, този факт бе в сферата на фантастиката... Просто, като медици те нямаха логично обяснение на случващото се, а надеждата за чудо, дари с криле​ членовете о ...