Готино име за разказ, а?
Сам го измислих. Не разказа, името.
Отидох до фин-тех парка да го видя. Беше хубаво. А и денят бе един такъв – очарователен и досаден като съпруга. Печеше ярко слънце, ала навсякъде се лееше вода – изпод земята излизаше. Един дресиран бял гълъб показваше уменията си, като летеше без крила, за да не пречи с пърхането си на Гълфстрийм. Имаше залепени памперси от бамбукови листа на отзада си, както иначе се нарича невъзпиано задникът. Отнякъде миришеше на сода, на сяра или по-точно на друго нещо.
– Това е то, тех паркът! – хвалеше се собственикът. – Използваме термални води. После ги рециклираме и ги превръщаме в сладолед.
Когато видях как едно куче се изпика върху чучурите, реших, че сладоледът е вреден.
По-нататък собственикът ни показа джимаджиите.
– Това са нови устройства – не миришат.
Едва ги съзряхме през някакво криво и тежко стъкло. Летливи. Хлъзгави. Отвратителни. Непонятно живи. Хищни. Поглъщаха водата и тя след тях изглеждаше по-мътна. След това поглъщ ...