АДЖЕБА
Още що отворих вратата на кафенето и наскачаха всички насреща ми, сякаш идех от междузвездна експедиция:
- Айде бе, Даскале, де се губиш? Сядай тук да кажеш, какво става сега, аджеба?
- Аджеба става, аджеба – троснато им отвръщам, щото ми е писнало все на мен да ми ги курдисват тия.
- Как тъй, аджеба – изви глас бай Симо Политиката, замижал с едно око и като го отвори, залови здраво ръкава ми: - хич, не я усуквай по даскалски, ами кажи, какво ни чака?
- Единственото сигурно, набори е, че ни чака умирачката!
- Абе ти що се правиш на „дръж ми шапката” – залови ме за другия ръкав Митьо Семето – затуй ли ги чете тия дебели книги, аджеба – и врътна свободната си ръка с дланта нагоре, досущ кат' Парцалев.
- Там, аджеба, за сдаване на власт от богатите на бедните никъде не пише, Семе. Даже и Апостол Павел послания е написал до коринтяните, ефесяните, филипяните, солуняните и... абе и до столичаните, че господарите (монополите) са от Бога дадени и трябва да ги слушаме, да им робуваме и ...