Отново поредният ден на работното място. Когато знаеш, че наближава краят на работния ти ден определено започваш да се чувстваш малко по-добре. Нямаш търпение да дойдат онези часове, когато ще се прибереш у дома и ще имаш време само за себе си.

      Крис обичаше да отделя време за себе си, през което можеше да чете някоя книга, да разговаря с майка си или да се види с приятели. Може би дните й преминаваха малко еднообразно, но на нея й харесваше този ритъм. Сега оставаха броени минути, за да дойде Ани и да я смени. И ето, че Кристина долови гласа й от стълбите. Очевидно разговаряше по телефона с някого и бе в добро настроение:

- Да, да, само че ще трябва да затварям понеже пристигнах ... Ще говорим по-късно ... Не искам да задържам колежката ми ... Добре, по-късно не може ли да се чуем? Примерно след час? Да, тя е тук до мен и ме чака да ми предаде смяната... - докато течеше този разговор, Ани в движение оставяше нещата си в своето гардеробче и през цялото време поглеждаше към Кристина.

      Разговорът й обаче още не приключваше. Вече се изписваше лека досада по лицето й, защото наистина й се налагаше да затвори и да застъпи смяната, но човекът от отсрещната страна май не бе склонен още да се приключи разговора. Кристина бе неволен слушател и честно казано вече нямаше търпение да си ходи, така че това чакане не й харесваше. Ани усети това и за да я успокои и измоли за още малко търпение, тихо й прошепна:

- Филип е  ...

      Е, добре ще изчака малко, ще започне даже да се подготвя за тръгване, за да покаже, че няма повече време и Ани ще прояви съобразителност накрая. Неочаквано за Кристина, Ани й подаде телефона си и й каза :

- Иска да говори с теб.

- С мен? Защо? - недоумяваше Кристина.

- Хайде, чуй го за бързо, за да може да тръгваш.

     Тя взе телефона.

- Ало?

- Здравей, можеш ли да говориш?

- Здравей.  Да, мога,  кажи.

- Говорих преди малко с Ани и си мислих дали ще си свободна да се видим тази вечер?

- Ами ... принципно свободна съм. - в гласа й имаше колебание. Беше учудена, че човек, когото не я познава изобщо, ще я кани да излязат. Въпреки това тя се съгласи. Каза съвсем небрежно, че е свободна и няма нищо против да излезе тази вечер. Всъщност в онзи момент трябваше да каже ''не''. Наивно се съгласи обаче. А и какво толкова? Нямаш някакви специални планове за вечерта, ще се видиш и запознаеш с нов човек. Просто една среща, една еднократна среща и нищо повече.

      Без да го осъзнава тогава тя постъпи доста наивно. Онази първа среща бе само началото да позволи на този човек да навлезе в живота й. Не подозираше и за миг, че опознавайки този мъж, ще се влюби силно в него, но по-късно ще съжалява за тази си любов. Една невинна среща, от която ще се започне постепенното рухване в живота на това младо момиче.