Отново поредният ден на работното място. Когато знаеш, че наближава краят на работния ти ден определено започваш да се чувстваш малко по-добре. Нямаш търпение да дойдат онези часове, когато ще се прибереш у дома и ще имаш време само за себе си.
Крис обичаше да отделя време за себе си, през което можеше да чете някоя книга, да разговаря с майка си или да се види с приятели. Може би дните й преминаваха малко еднообразно, но на нея й харесваше този ритъм. Сега оставаха броени минути, за да дойде Ани и да я смени. И ето, че Кристина долови гласа й от стълбите. Очевидно разговаряше по телефона с някого и бе в добро настроение:
- Да, да, само че ще трябва да затварям понеже пристигнах ... Ще говорим по-късно ... Не искам да задържам колежката ми ... Добре, по-късно не може ли да се чуем? Примерно след час? Да, тя е тук до мен и ме чака да ми предаде смяната... - докато течеше този разговор, Ани в движение оставяше нещата си в своето гардеробче и през цялото време поглеждаше към Кристина.
Раз ...