Ах този дъжд
"Не може", "не трябва", "недей". В един период от живота ми само това казвах. На мъжа ми: „Недей, децата още не са заспали". На децата: „Не пипайте!", „ Не викайте!", „Не тропайте". Всичко започвах с НЕ. Е, по едно време ми писна.
Прибирах се от работа и бързах да взема малкия от детска градина. Валеше. Покрай мен - забързани, изнервени хора. Майки с торби и малки деца. По едно време, докато стигна до градината, чувах само майките как викаха: „Не! Внимавай да не се измокриш! Не стъпвай в локвата!" Изведнъж ми светна. Влезнах в първия детски магазин и купих гумени ботушки. Пристигам в детската усмихната и обувам ботушите на малкия. Излизаме навън и го гледам как уж го държа за ръка и му показвам къде да ходи, той някак все уцелва локвите.
- Слушай какво, мойто момче, докато се приберем до нас искам да влезеш във всяка локва. И внимавай да не пропуснеш нито една.
- Какво каза?
- Чу ме!
- Във всичките ли? А мога ли да скачам в тях?
- Може.
Като се усмихна това дете, като хукна пред мен, как не пропусна една локвичка. И в най-малката се спря застана в средата й и трупешката скочи в нея с такъв кеф. Прибрахме се мокри до кости и веднага се мушнахме в банята. Бяхме много щастливи и двамата. Ако не бях купила гумените ботуши, щях да го напердаша едно хубаво, да си разваля настроението и да си го изкарам на мъжа ми. Едни нищо и никакви ботушки, а колко радост ни донесоха.
Така това лято сме в парка на люлките. Децата пищят, смеят се, викат и една майка само повтаря: „По-тихо!" И поглежда виновно да не би да е нарушила нечие спокойствие. По едно време не издържах и й казах:
- В къщи не викай , съседите спят, зад блока не може, че има бебета, в трамвая, не. Е, ако и в парка не могат да се извикат и потичат на воля, КЪДЕ?
На жената някак й олекна и ми се усмихна благодарно.
Е, НЕ СЪМ ЛИ ПРАВА?! Стига с това „Не"! Омръзна ми!!! Удрям го на живот!!!
© Светлана Лажова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Мариана, моята внучка разсипа бонбони и аз й казвам да вземе метлата и да почисти след себе си. А тя ми отговаря: "Аз да не съм мъж, та да мета!" Защото синът ми я е рзглезил. Но така му се пада, да мете!!!
-
Как удря това точно в сърцето ми. Вчера 2 годишната ми дъщеричка се разплака защото си разсипа киселото мляко на пода и си поиска кърпа да го изчисти. Почуствах се толкова лоша. Сигурно направо травматизирам детето. Обещах си че няма да и се карам за такова нещо. А сега четя твоя разказ и съм направо потресена. Много поука.
-
Етчи, ти го каза по научному, но е както аз правя. Благодаря ти!!! Обичам коментарите ти, знаеш го. Еле па за калашника!!!
-
Права си Светле. И като си права, и како си седнала и като си легнала все си права.
Основното в психологията е да не се говори с отрицание.
Ако искаш детето да не бяга, не казвай "не бягай", а "върви бавно".
Насоченост, а не забрана.
Думата "не" е катализатор за детските лудории.
И не само за тях.
Поздрав и усмивка. -
Прави ми впечатление, че българи живяли дълго извън страната казват: Искам! А ние питаме: Може ли...А, я стига!!! Ние европейци ли сме или какво?! Аз започвам с децата. Само да са живи и здрави...и без комплекси!!! Стами, за да не ме удари, както ме съветваш, го удрям на...хубав живот. Ако може от утре!!!
-
Много си права Светле ,стига с тез забрани ,стига с тез закани!!!
Децата трябва да разстат на воля разбрасе и малко контрол си трябва ,но нетрябва да се вманиечаваме в забраните!!!
Хубаво си решила по добре "удари го на живот ,за да не те удари той"
Браво Светле страхотен разказ!!! -
На линия съм, Креми!!! Леле как ме зарадва!!!
-
Идвам на 4-ти... да си сложила масата! Пиенето от мен!
-
ДЖЕЙНИ, КАТО СЕ ВИДИМЕ, ДАНО ДА ВАЛИ!!!
-
Напомни ми за мен самата...защото като чуя Не, казвам Да!
Благодаря за настроението и поуката Светле!
/аз съм достатъчно голяма, но като не ме гледа никой шльопвам в някоя локвичка и се кефя максимално/
-
Нел, мерси, мерси, мерси!!! Доли, прегръдки за теб!!! Анетче, точно така!!! Петинка, браво на теб!!! Блазя ти даже! Даша и на теб благодаря от сърце!!! Какво е това "ти си знаеш", Инче? Не можеш ли да напишеш:"Обичам те Светле", например? Ще те удуша!!! Ани, благодаря!!! Измисли нещо да разнообразиш програмата на малката принцеса! Яна, радвам се, че сме на едно мнение!!! Таня, наистина ни променят към по-добро!!! Благодаря ти, Танче Мезева!!! Прегръдки за всички!!!
-
Ангар, благодаря ти за хубавото стихче!!! Аз се сетих:
Пусть бегут неуклюжи
пешеходъ по лужам,
а вода по асвальту рекой.
И НЕ ЯСНО ПРОХОЖИМ В ЕТОТ ДЕНЬ НЕПОГОЖЪЙ
почему я веселъй такой!
Колко са сладки децата!!!
Благодаря ти, Нинче!!! -
Ице, питай ме нещо! Да, да, да!!! Румене, аз се чудех, а то. Може ли да сме толкова сладки Рачетата!!! Ми може, нали?! Креми, другия път ще се напиеме ли? Не казвай "НЕ"!!!
-
Зина, благодаря ти, ще пиша, щом казваш!!! Мариола, благодаря и на теб!!! Миличка, за теб поздравления!!! Деси, радвам се, че съм ти подействала добре!!! И стига с това "НЕ"!!! Люси, издържат моите с мен, ама знам ли...Целувам те!!!
-
Отдавна не те бях чела Светле!
Твоите разкази са като емоционален релакс!
Това наше НЕ,има обратния ефект и докато не го проумеем,няма да се променим!
Прегръщам те за поредния урок по позитивна психология! -
Само "да",и на мен така ми се харесва!А малките радости как ни променят деня към по-добро!
-
Така де,веднаъж се живее,браво ,Светле!!!
-
Аааааа и аз му хванах цаката с гумените ботушки,ама мойта сега не иска да скача в локвите,защото не е забранено.Умръзна и,накефи се.Тактиката е желязна.А ти пишеш превъзходно и поучително,макар,че това с НЕ-то трудно се преодолява,независимо имаш ли воля или не.Поздравления за чудесния разказ!!!
-
Знаеш ли колко си права! С това дребнаво "НЕ" не се възпитават свободни хора. Мярката и границата са изключително важни.
Поздравления, Светлана, за лекия и приятен изказ във всичките ти разкази. -
Ай стига вече с това отрицание бе!
И аз казвам НЕ и го удрям на живот!
Зъ туй... "съ младо кончи ПАК шъ имъм срещъ"! -
Много поучително!
Дано повече млади майки прочетат този разказ. Вместо непрекъснато да забраняват разни неща на малките си слънца, които са пълни с енергия и все някъде трябва да я изразходват. Трябва да се намери начина и подхода към тези сладки същества, хем да се докоснат до белите си, хем да разберат кога трябва и кога не. Като пример ще взема разказа ти-детето ще запомни, че то може да влезе в локвата, но САМО когато е с гумени ботушки!
Много ми хареса, Светле. Много! -
Ти си чудесна!
-
ДА! ДА! ДА!
-
Невероятна си !
Уникална !
Няма ограничения за теб ! -
Ех, Светланке, красавице! Освен това каква си ни и добра, и умна!
Поздравявам те с едно стихче (не е мое, руско е, но благодарение на разказчето ти си го припомних):
Весна, весна! Конец пришел
Туманам, и снегам, и стужам.
Сухие обходя места,
Мальчишка шляпает по лужам!
Свою тропинку с детских дней
Прокладывает он упрямо!
И выбирает где трудней,
Хотя за лужам ссыплет мама!
Още веднъж - поздрави! -
Е, така си е... ама ние сме си, абсолютни параноички-хехехех
Поздрав, слънчице! -
Браво, Светле!!!
Да ти кажа един виц.
" Питали един мъж защо си иска от всяка жена само по веднъж. той отговорил:
- Първия път винаги казва "НЕ". А като попитам втори път и каже "ДА"..."
Поздрави и край на всички отрицания!!! -
Мога да си предства какво е да се живее с теб Всичко е истинско, неподправено...просто чудесно!!!
Ах, тази Светлана -
Ееее, невероятна си, Светле!
Точно това имах нужда да прочета...! Май, и аз все с НЕ, започвам всяка мисъл и изречение...! Направо, се дразня на себе си...!
Толкова позитивно ми действаш! Поздрав и Целувки!!! -
Браво!!! Точно така е! Направо ми се иска да ти стисна и двете ръце ( поздравително и последователно !!!) И аз колко пъти повтарям на останалите майки - какво толкова, че щяли да се накалят, изпотят и т.н.? Че перални нямат ли? Резервни дрехи не носят ли? Удоволствието на детето няма цена, затова не смятам, че трябва да го ограничаваме във всичко! ( нищо, че приличам на спасителен отряд - с чанта пълна с дрехи, превързочни материали, и ред други необходими нещица ) Поне имам ясна цел - да изгледам здраво и щастливо дете, а не комплексарче от най-ранна възраст! Още веднъж поздрав и виртуално ръкостискане !!!!!
-
Права си и още как, и моите поздравления!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
