"Не може", "не трябва", "недей". В един период от живота ми само това казвах. На мъжа ми: „Недей, децата още не са заспали". На децата: „Не пипайте!", „ Не викайте!", „Не тропайте". Всичко започвах с НЕ. Е, по едно време ми писна.
Прибирах се от работа и бързах да взема малкия от детска градина. Валеше. Покрай мен - забързани, изнервени хора. Майки с торби и малки деца. По едно време, докато стигна до градината, чувах само майките как викаха: „Не! Внимавай да не се измокриш! Не стъпвай в локвата!" Изведнъж ми светна. Влезнах в първия детски магазин и купих гумени ботушки. Пристигам в детската усмихната и обувам ботушите на малкия. Излизаме навън и го гледам как уж го държа за ръка и му показвам къде да ходи, той някак все уцелва локвите.
- Слушай какво, мойто момче, докато се приберем до нас искам да влезеш във всяка локва. И внимавай да не пропуснеш нито една.
- Какво каза?
- Чу ме!
- Във всичките ли? А мога ли да скачам в тях?
- Може.
Като се усмихна това дете, като хукна пред мен, к ...