Ако искаш да разсмееш Господ, кажи му, че си имаш плановe...
1.
Вторник вечер. Втори ден от отпуската. Втори галон бира. От време навреме отплесвам вниманието си към ICQ. Музиката, звучаща от колоните, е позната до болка. Комшиите също я знаят, защото в 23.12 няма как да не я знаят. Скуката е пълна. Дори единствената птичка в ICQ не се обажда. В 22 часа скуката бе още по-пълна. Написах поредното си, неясно и за мен, писмо и отворих втория галон бира. Около 21 часа свърши първия, та половин час си припомних годините, когато работех към пътното. Крачкомера е още точен. Горско-зелената красавица е на паркинг пред дома. Еххх... и тя не ме иска на галон бира. Та така, наложи се да си направя разходка до денонощния. Какви звезди, какво небе след проливен дъжд! Да! Скуката е голяма, даже по-голяма от романа на любимия ми автор Богомил Райнов - "Голямата скука"...
Как се стигна до тук?
Всичко почна преди два месеца. Беше понеделник вечер. Уморен, се прибрах от работа към 22.30 и първото нещо, ...