Ако искаш да разсмееш Господ, кажи му, че си имаш плановe...
1.
Вторник вечер. Втори ден от отпуската. Втори галон бира. От време навреме отплесвам вниманието си към ICQ. Музиката, звучаща от колоните, е позната до болка. Комшиите също я знаят, защото в 23.12 няма как да не я знаят. Скуката е пълна. Дори единствената птичка в ICQ не се обажда. В 22 часа скуката бе още по-пълна. Написах поредното си, неясно и за мен, писмо и отворих втория галон бира. Около 21 часа свърши първия, та половин час си припомних годините, когато работех към пътното. Крачкомера е още точен. Горско-зелената красавица е на паркинг пред дома. Еххх... и тя не ме иска на галон бира. Та така, наложи се да си направя разходка до денонощния. Какви звезди, какво небе след проливен дъжд! Да! Скуката е голяма, даже по-голяма от романа на любимия ми автор Богомил Райнов - "Голямата скука"...
Как се стигна до тук?
Всичко почна преди два месеца. Беше понеделник вечер. Уморен, се прибрах от работа към 22.30 и първото нещо, което реших да направя бе, да звънна на любимата си. Не и бях звънял два дена - събота и неделя, за да не я притеснявам. "Глобул ще предаде на абоната за обаждането ви". Това все още не ми говореше нищо. Притесних се малко и по навик натиснах копчето "POWER" на компa. Извърших стандартните действия - пуснах си нета, после Операта и изчаках да ме осведоми за пощата . Изтръпнах. Имах поща и изключен телефон. Работите никак не отиваха на добре. Не ми се искаше да отварям мейла, защото знаех какво ще пише. По-лошо не можеше и да бъде. "Друг мъж... сигурно ще бъдеш много изненадан, като го прочетеш... той е моята съдба... затова няма да дойда да живея при теб и няма да се видим повече..."
Трябваше да се съвзема малко. Това "малко" се проточи доста време. Днес трябваше да снимам едно торнадо, а вместо това се наливам с бира и скучая. Така и не се съвзех. Морето и то ми се изплъзва. Не понасям мрачното време, стига ми моето мрачно настроение. Както имаше една приказка - ако искаш да разсмееш Господ, кажи му, че си имаш планове...
Както винаги се оказва, правим си сметката без кръчмаря. Новият ми план е, утре да посетя селото на майка ми, което остана под водата вчера и да понаправя някоя друга снимка. Не ми е за снимките, просто скуката - голяма. Даже и ежедневното блъскане във фитнес залата не може да промени нещата. Отново надежди и планове за по-добър ден. Знам какво е заглавието на разказа, затова и не се надявам много. Лека нощ!