Валдемар, учителят по литература, машинално преглеждаше домашните, докато погледът му не се спря на един разказ.
Видимо впечатлен, го изчете на един дъх.
Струваше му се невероятно дванадесетгодишно момче да измисли и поднесе по такъв начин историята.
На следващия ден срещна Ханс в коридора и попита кой му е помагал.
Момчето категорично каза, че сам е написал домашното, което събуди гнева на преподавателя.
След като би звънеца и класната стая се напълни, изкара младежа на дъската.
- Андерсен, прочети пред другарчетата какво си написал.
Ханс отвори тетрадката и започна с равен глас:
- Беше толкова студено, че чак болеше от студ. Валеше сняг и мръкваше. Последната вечер на годината, новогодишната вечер.
Малко бедно момиче вървеше през мрака и студа по улицата, гологлаво и босоного. То излезе от къщи по чехли, но те не топлеха много. Бяха много големи. Последна ги беше носила майка ú – толкова големи бяха. Малката ги изгуби, когато хукна да пресича улицата, защото две коли профучаха покрай ...