27 янв. 2013 г., 10:58

Ако можех 

  Проза » Рассказы
5.0 / 2
626 0 2
1 мин за четене
Валдемар, учителят по литература, машинално преглеждаше домашните, докато погледът му не се спря на един разказ.
Видимо впечатлен, го изчете на един дъх.
Струваше му се невероятно дванадесетгодишно момче да измисли и поднесе по такъв начин историята.
На следващия ден срещна Ханс в коридора и попита кой му е помагал.
Момчето категорично каза, че сам е написал домашното, което събуди гнева на преподавателя.
След като би звънеца и класната стая се напълни, изкара младежа на дъската.
- Андерсен, прочети пред другарчетата какво си написал.
Ханс отвори тетрадката и започна с равен глас:
- Беше толкова студено, че чак болеше от студ. Валеше сняг и мръкваше. Последната вечер на годината, новогодишната вечер.
Малко бедно момиче вървеше през мрака и студа по улицата, гологлаво и босоного. То излезе от къщи по чехли, но те не топлеха много. Бяха много големи. Последна ги беше носила майка ú – толкова големи бяха. Малката ги изгуби, когато хукна да пресича улицата, защото две коли профучаха покрай ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милен Милотинов Все права защищены

Предложения
  • Акациевый мёд Из-за лечебной нужды, Фёдору Денисовичу понадобился чисто майский мёд, продукт вполне ...
  • КАРТУНОВ ГЕРГИ. Герги Картунов человек битый: лопатами, кулаками, карлигой, - его движения скользят ...
  • Глава 33. Пророки. - Входить в зал Пророков это безумие, - испуганно говорил Первоход, - тут столько...

Ещё произведения »