Актьор, актьорич
Мани го и дъжд, какво ти, брате, стана па на тебе? Юний ли си ти, мойто момче палаво, или Септемврий? Ама разбира се, че негово величество драгоценното Време (да се не бърка с Времето де искаме все да изхвърлим през прозореца щото видиш ли за нищо не стигало) решило се беше в оня ден да размъти и отрещи въртълъка със себе си и величавия си гняв. Светъл гняв, братия, със светкавици и гръмотевици.
Дълго в ушите на клетника (аз, бре, кой друг, клет съм щото днеска пак си забравих чадъра! И не, не съм от захар, солен съм. Пресолен даже!) блестеше спомена за Тина и горещата нейна молба. Ела ми, Зигфриде (това обръщение, драгий читателю, много ме забавлява. Пробвай го на глас, интересно звучащо е, нали?), че от твоите най-висши намерения в актьорството днеска имаме нужда. Статист човек ни трябва, де да приказва на език, който аудиторията не знае. Молим те, огрей ни Слънце и спаси нами!
Чакай, чакай. Какво актьорство, какви намерения?! Ама разбира се, че читателят за това трябва да бъде известен — преди дълги години у Зигфрид Философа намираха се силни желания и брожения на ума да става актьорче. Взе, та даже участва в едно видео (заснето със стара видео камера, между приятелчета, не, никъде го няма, не, не видя светлината на Обетования Онлайн), та дълго му всите пламтящо обясняваха, че за актьор най-го бивало. Той, маймунякът, прадон, аз, разбира се, взех, че повярвах, даже прищя ми се в НАТФИЗ да се явя да кандидатирам себе си за следващият Български Ромео (чакай, най-вероятно Ромео не звучи най-българско), тъй де, следващият Български Ромеев. Инспектор... Ромеев.
Ромео — Ромеев.
О, не!
Та, оттам се мълвата бе разчула, че на Зигфрид Философа му срязали крилцата и не намирал се никой лекар де да може да му ги присади обратно. Зарад туй така значимо народно страдание, десет лета по-късно, Тина, студентка в Нов Български Университет, гордо учаща Кино и Телевизия, контактира се с Философа и намери му нов шанс за пеперудена реализация. И моментът му чукна на прозореца (объркал вратата, брате, какъв невъзпитан Момент) да стане звезда. Тина да го снимала щяла как говорил той на “език, който аудиторията не знае”.
Аз, казах, аз, не той! Аз съм той и той е мен. Тъй де!
Вървях си под дъжда, забравил за забравата, че забравил си бях чадъра (в следствие ярко помнейки този факт) и повтаряха се в съзнанието ми думите на бъдещата режисьорка. Език, де никой не е чувал. Какъв ще е брате, тоз език? Дал нямаше предвид немски? Та то сума народ и мишката в стария гардероб немски знаят, та и по-добре от мене. Френски? Аз на френски знам само Бауделайр ала франга. Тогаз, що за език ще да е туй дето искат от мене? Маймунски — не говоря, кучешки — абе не съм в него много сигурен, май само псувни зная, щото всеки път щом почна да вия и всите квартални кучета ме лаят... македонски? Ко сакаш, джанъм? Чакай бре, туй първо че не е на македонски, второ, че... не е на македонски!
За главата се сграбчих, драгий читателю, какво ще да правя в тоз момент? Тъкмо аха-аха звездно ще ми стане името, и то какво — провал. Реших се: ще да си измисля език на примавистовица. Знаех, че ще да се справя!
Мястото, дето щяха да ме снимат студентчетата бе една изоставена сграда, порутена, откъртена, многострадална, в която от дъжда да се скрием. Щях да съм чужденец, и според сюжета да говоря думи на “език, де никой не знае”, а партньорката в актьорския миг, да се чуди и мае какво да ме прави. Братия, не питайте що за сюжет е това. Не съм го ази измислил, Тина беше! В края на сюжета трябвало аз да съм откачил, явно ще да съм беглец от няква обстановка военна, и ще да трябва тя да ме приюти у тях. Сетне — любовна сцена — ама имали за мене статист. Аз мислех аз съм статиста, пък те ме, брате, лишили от най-плодотворната сцена в целия “фюм”...
Накиприха се две момичета — Тина и Хриси, двете студентки, с бляскави очи и знания — бол. Помъкна Хриси камерата, освободи я от найлоните против дъждец, навря я почти в лицето ми, от което стреснат се по носа почесох. Знаеш ли, драгий читарелю, че ако носу чешеш умен изглеждаш? Е, ако не знаеш на — безплатен съвет. Пардон, не е без пари — 25 лева. Нямаш? Не е проблем, заемче, с лихва 3.14 процента.
— Готов? — припна Тина с радост.
— Готов, изяден, вече съм в канализ...
— А, бре, глупости не ръси! Готов ли си? Сцената почва.
— А дамата де е, на която ще да говоря на “език де никой не знай”?
— После ще я добавим.
— Де ще я добавяте, бре, тя тука я няма?
— Зигфридо, не си ли чувал...
— А, моля! Корекция! “Зигфрид”, моля не слагай “о”, важно е за реномето ми!
— Така или иначе, ти почвай. Хриси, екшън, мила! Опичай обектива!
Идея си нямах от ситуацията плашеща и мистична. Да помръдна не смеех, очите блуждаеха, стресът надигаше се в гърдите ми, пореше сърцето, пот се над веждата ми събираше... Боже, ама аз с кого сега ще говоря?
Нищо! Юнак без рани няма, тъй както Зигфрид без излагации. Отворих уста, и щедро занареждах своите “реплики”, със страст присъща на Брат ти Пит и Барако Бама.
— Момичетарчета, азирич не разбирич! Не знаич що правич! Дазич, важнич е моментич, уплашенич, обърканич, но не предавич себич! Борич за славич! Борич и не плачич! Яснич?
— Нее, трябва по-тъжен да е героят, бе! Нали е избягал от война!
— А, верно, аз на смел го карам!
— Втори дубъл! Печи го, Хриси!
Втренчи се камерата пак в мене, аз един горд, в момента на актьорско майсторство висша степен бях и се не давах. Сега, тъга ще да го играя.
— Изоставенич и самотенич, беглечич плачич — рекох с нагнетен глас. — мъкич вечнич, спасенич немич, страхич многич, болкич... плачич... ох, горкичич!
— Ех, какъв актьор... каква силна актьорска игра... какви горещи, чувствени очи на болка и страдание... — захласна се по мене операторката.
— Браво, Зигфрид. Сега си представи, че тя вече е тук и ти говори, казва, че ще те вземе у тях и ще спаси живота ти!
Тъй като героинята отсъстваща беше от взора ми, втренчих се в една аха-аха да падне тухла. Изпих я с очи. Тя спасението мое беше. Тя бе цялата любов за изоставения и самотния!
— Любович, тебич сърцич давич — изплаках аз — тебич всичкич давич! Тебич до вечнич обичич!
Тишина. Представих си как тухлата омайна мене успокоява, как крепко пърха с мигли, как щедро предлага да спя у тях.
— Ко речич? Благодарич, мадонич!
Осъзнах после, че любовната сцена между мене и тухлич няма да се състои и обзе ме мъка, тежеше на плещите. Сетих се, обаче, че най ще да е добре да няма любовна сцена между мене и тухлич! Ще да се разделим с добро!
Туй бе, драгий читателю, една от малкото ми изяви великолепни пред камера. Не видя Онлайн, но видя преподаватели по Кино и Телевизия, дето скъсали после били Тина (режисьорката). Плака тя горко на рамото ми, а аз се гузен чувствах. Призна ми накрая, че всичко се провалило заради статиста, на когото поверили били любовната сцена! Ех, гузност гузна като ме хвана! Защо се не предложих себе си?!
Ах, любович! Тебич целувич със страстич.
Ех, верно, шестица щеше да има Тинчето!
© Зигфрид В. All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
О, Силве 😍 ти Ангелицо на Ромео Ромеев! 😆🤣 Страхотна си, да знаеш! Коментарът ти направо ме отвя! Думите ти значат много за мен и искрено се радвам, че мислиш така за моите разказчета. Пълниш душата ми! За мен е радост щом съм успял да ти създам хубаво настроение... повече от радост. Аз ти благодаря, Прекрасна, за подкрепата! 😊😊😊
-
О, Ромео Ромеев! Ти светлина на най-светлия лъч! Ти вместо своята любима да целунеш, си целувал тухла! Къде, братко, те изстреляха пак и така лековерно омаловажиха таланта ти на любовник! Ама и мен ме хвана яд, да знаеш. Мен бедния читател, който така зорко следи за щастието на героите, за техните изяви на сцена и зад сцена.
Зиги, опитвам се да се шегувам, но да знаеш, че наистина притежаваш артистичен талант. Или той повече те притежава 😉, няма значение, както винаги си страхотен и за мен е привилегия да те чета. Благодаря за настроението най-сърдечно! -
Хехе Гени 😍 радвам се, че съм те разсмял! 😊 Ама с удоволствие ще продължавам да се стремя, по долу съм го казал и сега го казвам пак: Мисич в Животич. ❤️😂😂
-
Зиги, как щях да пропусна този шедьовър! Продължавай да ни разсмиваш.
-
🤣🤣🤣 уникални сте, малеее 🤣🤣 Пепи: “такъфчич састанич”, Миночка: “пихупимор” 🤣😂 хора трябваше към вас да се обърна за този фюм, щеше 7+ да изкара момичето! Благодаря ви, дами, за тоз смях 😂
-
Зиги, с твоя хумор ще проговорим на патагонски, стана много весело! Пикапикво пидапити пикапижа, питопива писи пие пихупимор!
-
Скъфтич сасъбирич, такъфчич састанич!
Пастирке - ще падна! 😍 😅 сатъркалич от смехич! 😅 -
❤️😍🌻🌈😊
-
Реверансчич сабайлънч, Зигич!😃🍀
-
Мария 😍 хехе благодарич от сърчич! 😊😊 Развесели ме рано сутрин, страхотна си!
ПП благодаря и на всички, поставили в “Любими”. Мили сте! Прегръщам ви! -
Зигич, значич многич со твоич смешич, менич страшноич разсмелчич, човечич!😃🤗
-
Миночка 🥰 радвам сее, благодаря ти! Поздрав и на теб! 😊
-
Зиги,успя да ме развеселиш, страхотен хумор! Поздрав!
-
Иви 😍 аз ти благодаря за усмивката, която ми донесе, Прекрасна! Много се радвам, че съм те разсмял! Както бях казал на Роси - мисич в животич 😉😊🤣
-
Зиги, благодаря ти за смеха, приятелю!
😂😂😂 -
Добре, тайна ще бъде 🤣
Шегата настрана, кефиш ме, Иринка! 🥰🌻 и благодаря!! -
Спокойно🤗 Познато ми е това високо ниво на смотаност. Но между нас да си остане 😉🥰
Извън шегата, бива те. Не ми се повтаряха предходните коментари, просто 😄 -
Хихи ами не винаги разбирам, по принцип съм доста голям карък в комуникацията 🤣🤣🤣 кеф ми стана сега, че съм разбрал 😉😊😂
-
Бях сигурна, че ще ме разбереш 😜
-
Иринка 😍 хехе идеалът за актьор нали 🤣🤣 Благодаря ти за готиния коментар 😊
-
Идеално!👌😄
-
Хахаха Краси (ако може така да ти викам предвид че почти всички така ти викат) 🥰, коментарът ти ме разсмяяя! Трябва да се напише и един разказ Зигфрид Философ в кухнята - трагикомедия 🤣🤣 Благодаря ти, усмихна ме рано сутрин 😊😊
-
"Осим Хаим (Наслаждавам се на живота)"!!😂 Вземам назаем от твоите емотикони Зигфрид 🤣 моля те, не кандидатствай мене си в кулинарно предаване... ще те подгонят с тиганите и ще трябва да се рисуваш по фасадите за заблуждение... Хахо тенхерата има хубка, хапуши я майне, Хейнрих... Любовна сцена без гаубица??! - тц! 😂
-
Младене, благодаря ти, приятелю! Винаги си толкова мил! А иначе, само от смях може да се плаче на мое произведение, друг вид плач не давам! 😆😂
-
Цар си на този вид проза, Зигфрид.
Макар че от смях човек може и да се разплаче.
Поздравление! -
anahataroot (Зигфрид В.) Начи ти разказвай, пък ние ще се смеем 🙃🙃🙃
-
Хаха Бистре 😊🤣🤣 може може, що не 🤣 ама актьорското ми майсторство е горе долу на това ниво, показано по-горе 🤣🤣
Петър, хехе радвам се, че съм те разсмял! Води си бележки, няма проблеми 🤣🤣 -
Е, браво бе,.. разсмя ме.. бих си водил и бележки, ама да не стана плегиатор...
-
Хахаха, добреее. А за изпита в НАТФИЗ историйка? Ще бъде забавно 🙃
-
Таня 🥰 радвам се и на твоята усмивка! 😊
-
-
Деа 🥰 радвам се на усмихнатите емотиконки! 😊😊
-
-
Пиши, Гедеоне, пиши! Нямам търпение 😊😆
Каролин 😍 еее сега и слънцето ли изгря верно 🤣🤣 значи сега е сутрин при тебе? 🤣 в безусловната любов няма охич има само целувич 🤣🤣 -
Хаха, е не. Чак слънцето изгря, така се смях. 🤣🤣🤣 Внимавай с тухлич, да няма охич.😅
-
🤣🤣🤣 Росии! 🤣
Гедеонееее ама ти съвсем ме отвя. Нямам твоите задълбочени езикови познания! 🤣🤣 Ще наизустя репликата за следващия кастинг! 🤣
ПП сега, това наистина ли е език или си го измисли, все пак? 🤔😊 -
Зиги, внимавай с тухлата, че червеното е вредно за зъбите! 🤭
-
🤣🤣🤣 вярно вярно. Трябва в най-скоро време да възобновя желанието си за филмови изяви, май май 🤣🤣
-
"Безусловната любов с тухла" е това вече е заглавие за филм
-
Смути 😍 хаха разсмя меее, но пък си адски права! Дойде време лирическият да види в лицето на тухлата най-безусловната любов! 🤣😊
Роси 😍 радвам се сърдечно, че съм ти предизвикич смехич! Мисич в животич ми е 😂😂
Усмихвате ме, дами! 😊😊😊 -
Благодарич, Зигфридич, за смехич! 😄
-
Само на тухла не се беше обяснявал в любов До къде го докара тоя лирически, Зигииии Другия път директно с режисурата се заеми.
-
Блу 😍 хехе съдя по хубавите ухилени емотикони, че съм те развеселил! Радвам се 😊😊
-
-
Хаха Славея 😍🤣🤣 само гледай да не се удариш някъде, докато се търкаляш 🤣🤣 Ухили ме коментарът ти.
-
🤣🤣🤣 Търкалям се.
-
Светулче 🥰 хехе аз обожавам думообзавеждането на българския език 😆😆 Благодаря ти, че си тук! 😊
-
Ох, с тия конюнктиви за малко да ме откажеш от разказа, знаех си аз, че и българския ще обзаведеш по стар немски обичай с новоизобретения.😁
-
Скити 🥰 хехе благодаря ти, радвам се, че си се разсмяла! 😊😊
-
Хей, човече, разсмя ме
Много ме кефиш -
Акеми 🥰, радвам се, че съм те разсмял! 🥳
Пепи 😍 нали знаеш, аз съм най-скормният, по-скромен от мен Алфа мъжкар няма да срещнеш 🤣🤣
Акеми, то може и аз да съм се надценил. Най-вероятно съм 🤣🤣 ама ако бяха я скъсали с мойта “любовна сцена” вече нямаше да знам какво да кажа 🤣🤣 -
Отави я скромността, Пепи. Човек трябва да си знае цената. Лошото е, че прекалено много хора се надценяват.😞
-
"Защо се не предложих себе си?!"
От тук нататък да не съм чула добра дума за скромността!
織工夢の (Акеми Йошида) - такъв е животът, несправедлив: докато човек си нацели цената, той се обезценил
-
Пак ме разсмя, Философе.😉👍
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
