Алоха, пътешественико

Sep 5, 2007, 10:33 AM

Prose

914 0 0

8 мин reading

Тишината беше ужасяваща. Затворник № С4934571 седеше в килията си, драскайки с малък молив, дълъг, колкото кутрето му.
Моливът, както и хартията, бяха контрабанда.
"Странно нещо е съдбата - мислеше си той. - За едни е майка, а за други - мащеха. Какъв вятър ме довя на края на света?"
"Хавай е земен рай - казваше често приятелят му в Ню Йорк. Дойди като турист, счупи закона и живей като скот във затвора!"
Преди 9 години той беше студент във техническия университет в Сараево със перспектива за блестящо бъдеще. Днес във своите ранни 30-години с оплешивяла коса, липсващи зъби и набръчкано лице, той приличаше на старец. "Майко, моя - потекоха сълзи по небръснатите му бузи. - Мило братле! Няма да ви видя скоро!"
Затворникът спря да пише. Съкилийникът му спеше, хъркайки равномерно. Отвън се чуваше шумът от удрящи се топки. Охраната играеха билярд. Една хлебарка лазеше около тоалетната чиния. Затворникът спря да пише, чудейки се дали да я смачка. Гадината като че ли предчувстваше зловещата си участ и като подгонен от израелски войник палестинец, се затича, скривайки се чевръсто в дупката във ъгъла. Нямаше разлика между хлебарката и него. Гадовете ги третираха като животни. "Обратно в дупките, престъпници! Време е да платите за злодеянията си!" - беше любимата фраза на л-т Рос.
- Никой няма да застане между мене и моите между 70 000 и 90 000 на година. Вие сте тук да се подчинявате на правилата, а ние да ви контролираме! Забравете за своята любима, за своите деца и жена, забравете за останалия свят, защото за вас извън тези стени не съществува нищо друго, освен пустотата. Бъдете готови да се разтопите и да заемете формата на калъфа, който съм ви излял.
"Хлебарката - помисли си Югото, имаше повече права от него. Защо? Много просто - тя можеше да излегне от дупката си по всяко време и да потърси храна. Нито позволения от пазачите, нито ключалки и решетки, с една дума волна като птица.
"Каква ли ще бъде вечерята довечера? - питаше се затворникът. - Моля те Господи само не ориз."
Затворникът се намръщи. Той не обичаше ориз. Мразеше, ненавиждаше ориз до дъното на душата си. Основната част от храната му беше жълт трето качествен, пълен с малки бели камъчета, безвкусен ориз. Понякога имаше чувството, че сънува, че се намира в средновековен Китай, където освен ориз сервираха и сушени парчета ябълки, пълни с малки червейчета - между другото малките жълти човечета, смятаха червейчетата за деликатес - нямаше нищо друго. Сънят му беше толкова реален, че го обля студена пот, когато линчуващата тълпа го пъхна в гърлото на огромно оръдие (какъв абсурден сън - оръдие във средновековен Китай!) и... полетя като ракета към космоса. Преди обаче да се скачи със станцията Мир, единият от двигателите излезна от строя и той полетя като камък към земята...
- Престани да квичиш като прасе по Коледа! - заподиграва го съкилийникът му.
Югото се надигна от пода и разтърка задницата си.
- Защо ме изрита? Какво ти направих? - опита се да протестира той.
- Млък! - скръцна със зъби старият затворник. Той беше в затвора за убийство и за него човешкият живот нямаше особена цена.
- Прощавай! - извини се Югото. - Няма да се повтори!
- По-добре или някой ще заспи завинаги в съня си. - той махна със ръка за да му покаже как ще му пререже гърлото.
Студен пот обля Югото, когато си помисли за вчерашната случка. Ако нещо лошо се случеше с него, едва ли някой щеше да научи. Родината му се намираше на десетки хиляди километри, на другия край на света. Югославия. Между другото тя отдавна се беше разпаднала на куп малки, независими държавици. Американските политици си бяха научили много добре урока по история. "Разделяй и владей" - казваха римляните и колко бяха прави! Когато древните римляни не можеха завладеят някое царство или да упражнят своя контрол над него, те спускаха в действие златото. И ако някой вожд или местен благородник се окажеше непокварен, то в действие влизаше отровата или изкуствени интриги и сплетни. Европа се обединяваше, а Югославия се разпадаше като гнил тумор - колкото повече го стискаш, толкова повече гной тече...
Югото се сепна и се изправи. Той се разкърши и погледна през малкото продълговато прозорче на вратата. Килията му се намираше в ъгъла и не му позволяваше да погледне часовника.
Той нямаше търпение. В два часа щяха да отворят килиите и можеха да гледат телевизия или да играят шах.
Имаш късмет, че не си в Руски или Мексикански затвор - щеше да каже някой. В Мексиканския затвор ще ти хвърлят кочан царевица като на куче, а в Руския - борш със прогнило зеле.
Разбира се Югото беше прекарал три и половина години във военния затвор в къщи, в сравнение с който този тук беше като курорт. Древната игра или шахът беше неговата страст.
"Шампионът" - го наричаха в затвора. Или "Югото".
Другата седмица щеше да поръча някоя шахматна книга. Той щеше да бъде за дълго в затвора, така че време имаше достатъчно.
...........................................................................................

- Как си братле? - попита новодошлият Югото.
- Аз съм отлично, бро! - отвърна той.
Двамата докоснаха свитите си юмруци. Така беше общоприето да се поздравяват затворниците.
- От ареста ли пристигаш? Когато бях там, беше толкова претъпкан, че спяхме като сърдели във консервирана кутия! Как е сега?
- Ужасно! Имаш ли хляб? Умирам от глад!
- Съжалявам братле, но нямам нищо! Вечерята е в 4 часа.
- Ще повярваш ли, ако ти кажа, че когато пристигнах бях 180 паунда. Виж ме сега! Приличам на скелет!
Новодошлият повдигна зелената си затворническа риза със надписа ОССС на гърба и потупа корема си. - По дяволите! Тази сутрин бях в съда и изпуснах обяда и закуската.
- Не знам колко приличаш на скелет, но ребрата ти са доста мазни. Някое канибалско племе от Амазонка ще си оближе пръстите!!!!
- Шегата на страна, но умирам от глад! Мога да изям кон!
- Колкото до кон не мога да ти помогна, но тук има една угоена хлебарка. Пазя я кат зеницата на очите си. Мезе за Коледа!
- Престани бе, човече.
- Не ти ли дадоха сандвич?
- Дебелото прасе-пазач ми даде парче хляб с целина. Мръсникът му неден изяде суджука пред очите ми.
- Имаш късмет, човече! - подигра му се Югото. - Когато аз бях в съда същото дебело прасе изяде всичко, с изключение на полуизгнили парчета целина. Радвай се, че не си попаднал в Мексикански затвор. Ако нямаш роднини или пари - Те чака гладна смърт! - поклати с глава нашия герой. - тук затворът е като приказка, само дето я няма Пепеляшка и Спящата красавица!
- Аз съм щастлив, че съм се родил американец! - горчива нотка прозвуча в гласа му. - Американец от най-долно потекло! Афро-американец! Черен! Или негър както расистите ни наричат! Моят пра-... прадядо е бил роб в плантациите на Джорджия! Знаеш ли това?1
- Робството отдавна не съществува! - протестира Югото.
- Робството отпадна, но не и расовата дискриминация. Светът щеше да е по-щастлив ако не беше глупостта на хората! Това е любимата ми снимка!
Югото взе отрязъкът от списанието. Бяло и черно момче се бяха прегърнали, усмихвайки се на камерата.
- Не си прав! Виж колко черни артисти има в Холивуд! Еди Мърфи! Козби! Той има свое шоу. Ами Опра?! Толкова е популярна! И всички жени я харесват, без значение цвета на кожата.
- Те може да са богати, но си остават черни Знаеш ли аз израснах във Лос Анджелис. "Куките" - жаргон, с който уличните банди наричаха полицаите - ме спираха често, за да ме проверяват за наркотици. Знаеш ли защо? - той не изчака Югото да отговори и продължи - Защото бях черен, а това значи подозрителен!
- Знаеш ли тук имаш право! Миналата година гледах едно шоу по телевизията. Някакъв човек прекарал повече от 20години зад решетките за убийство, което никога не извършил. Полицаите го пребили и го накарали да признае, че го убил, като му обещали, че ще го пуснат на свобода!
- Нека да отгатна! И този човек беше... черен?! - усмихна се презрително затворникът.
- Да! Не можеш да повярваш колко пъти, той бил на косъм от смъртта! На два пъти го извеждали, за да го екзекутират и в последната минута дошла заповед за задръжка на екзекуцията.
- И знаеш ли колко невинни хора са били екзекутирани по този начин! Единствената им вина е, че са се родили черни!
- Аз мисля, че цветът на кожата е без значение. Можеш да бъдеш бял, но сърцето ти да бъде черно, змийско и пълно с отрова, също можеш да бъдеш черен, но сърцето ти да е пълно с ангелска чистота и белота. Един от най-добрите ми приятели във Флорида беше Рикардо, черно момче от Куба. Той беше чудесен приятел, винаги готов да ти помогне. Аз живях в Непалс, но работех в Мариот хотел на Марко остров На около 10 мили от града. Една вечер се връщах от работа, когато задрямах зад кормилото. Работех две работи, и когато привършвах вече беше към 1 часа сутринта. Бях толкова изморен, че сън се отпуснал за секунда. С мене пътуваха още двама поляци, един сънародник, 1 руснак и Рикардо. Бил ли си във Флорида?
- Няколко пъти, защо?
- често пъти отстрани на пътищата във Флорида има блата. Те гъмжат от алигатори. Та да се върна на историята. Аз задрямах и микробуса изскочи от пътя. В следващата секунда ние бяхме в средата на блатото, всеки се спасява, всеки за себе си. Аз след ударът във кормилото съм изпаднал в безсъзнание. И сигурно алигаторите щяха да ме изядат ако Рикардо, Бог да му даде здраве и дълъг живот - ме измъкна от потъващата кола и ме довлече до брега. Никой не го беше грижа за мене. Дори и моя сънародник побърза да си измъкне драгоценната кожа от блатото.
- Ето това аз казвам истински приятел!
- Приятел се познава във беда! Само едно нещо не харесвах на Рикардо. Много обичаше да пуши марихуана. Като че го виждам сега пред очите си - излегнал се на дивана, засмукал марихуаната, а пръстите на лявата му ръка си играят с къдриците на косата му.
- По дяволите! Така ми се пуши марихуана! Знаеш ли че тревата в Л.А. е 4 пъти по-евтина от тази тук.
- Защо е толкова евтина?
- Много просто - границата е на един разкрач място...
Тук хартията на Югото свърши. Затворникът скри молива в дупка в стената, а хартията прибра в калъфката на възглавницата си. Утре можеше да "продаде" своя десерт за няколко листа хартия. Скъпоценният му молив му струваше един обяд.
А колкото до историята, време имаше достатъчно, щеше да я довърши друг ден...

© Kolio Karpela Всички права запазени.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.