Тишината беше ужасяваща. Затворник № С4934571 седеше в килията си, драскайки с малък молив, дълъг, колкото кутрето му.
Моливът, както и хартията, бяха контрабанда.
"Странно нещо е съдбата - мислеше си той. - За едни е майка, а за други - мащеха. Какъв вятър ме довя на края на света?"
"Хавай е земен рай - казваше често приятелят му в Ню Йорк. Дойди като турист, счупи закона и живей като скот във затвора!"
Преди 9 години той беше студент във техническия университет в Сараево със перспектива за блестящо бъдеще. Днес във своите ранни 30-години с оплешивяла коса, липсващи зъби и набръчкано лице, той приличаше на старец. "Майко, моя - потекоха сълзи по небръснатите му бузи. - Мило братле! Няма да ви видя скоро!"
Затворникът спря да пише. Съкилийникът му спеше, хъркайки равномерно. Отвън се чуваше шумът от удрящи се топки. Охраната играеха билярд. Една хлебарка лазеше около тоалетната чиния. Затворникът спря да пише, чудейки се дали да я смачка. Гадината като че ли предчувстваше зловещата си ...