“ Когато отидох, бурята вече беше утихнала. Адмиралът спеше. Корабите стояха неподвижни…в легена. Дядо му беше полковник, прадядо му – капитан, а внукът постоянно се изживява като адмирал и тениските му са винаги мокри”.
“ Нашият дядо пък, беше художник. Затова мислехме, че и внукът ще бъде талантлив в тази насока. А той три години “радваше” учителката с едни кафяви спирали, които наричаше охлюви. И така, художник не стана.”
“Нашата дъщеря е на една годинка, но е много подвижна и грациозна, че със сигурност ще стане балерина!”
Тези неволно дочути в градинката разговори насочиха мислите ми към една важна тема – амбициите на родителите и възможностите на децата.
Понякога сме учудени от необоснованите усилия на някои родители от най-ранна възраст да предопределят развитието на рожбите си в различни посоки.
Винаги ли на децата се е обръщало толкова внимание?
Ето как Димитър Талев в романа си “Железният светилник” описва контакта на бащата с детенцето му: ” Бащата и детенцето бяха сами в ст ...