“ Когато отидох, бурята вече беше утихнала. Адмиралът спеше. Корабите стояха неподвижни…в легена. Дядо му беше полковник, прадядо му – капитан, а внукът постоянно се изживява като адмирал и тениските му са винаги мокри”.
“ Нашият дядо пък, беше художник. Затова мислехме, че и внукът ще бъде талантлив в тази насока. А той три години “радваше” учителката с едни кафяви спирали, които наричаше охлюви. И така, художник не стана.”
“Нашата дъщеря е на една годинка, но е много подвижна и грациозна, че със сигурност ще стане балерина!”
Тези неволно дочути в градинката разговори насочиха мислите ми към една важна тема – амбициите на родителите и възможностите на децата.
Понякога сме учудени от необоснованите усилия на някои родители от най-ранна възраст да предопределят развитието на рожбите си в различни посоки.
Винаги ли на децата се е обръщало толкова внимание?
Ето как Димитър Талев в романа си “Железният светилник” описва контакта на бащата с детенцето му: ” Бащата и детенцето бяха сами в стаята. Той се наведе над люлката. Детенцето трепна цяло, после се загледа в него със сините си очички и току се усмихна с беззъбата си уста. Засмя се и Стоян с нова, пълна радост. Той се огледа като крадец и плахо посегна да пипне това малко същество, чиято кожичка по бузките беше като мека коприна. То се уплаши от големите му пръти, сбърчи лице и заплака. Стоян бързо се отдалечи – да не би Султана да забележи, че бе пипал малкото и че го разплака”.
Дълги години при възпитанието на децата царува разбирането „Дете се целува само, когато спи”. Каква голяма разлика от съвременния баща с детска та количка или с „кенгуро” на гърди.
Не само нашия народ е бил сдържан в отношението си към децата. Столетия назад във времето, на децата се е гледало като на още една, добре дошла, работна ръка. Разбира се, децата в дворците и обкръжението им са се радвали на по-голямо внимание, имали са по-добри възможности да се развиват.
Още от дълбока древност, обаче една неизказана мечта витае в съзнанието на родителите. Въплътена в митологичната същност на орисници, феи и пророчици, прескочила в приказките, поговорките и легендите, тя отразява дълбоко притаения в сърцето на родителите копнеж за добро бъдеще на децата им, за умения и способности, осигуряващи им успехи и щастие. ” Роди ме мамо с късмет”, пък нататък каквото и да става, няма страшно – подразбираме от народната поговорка.
Едва в началото на 20-ти век педагози в България, /Г.Пирьов и др./ под влиянието на хуманистичнитете идеи на Европа, заговарят за необходимостта от внимание на родителите към детето.
От какво се пораждат амбициите на родителите?
Времето на многобройната челяд, на която бащата и да е искал, не би могъл да обърне достатъчно внимание, отмина. Макар че сега много деца са оставени без родителски грижи, има много родители, които са сериозно загрижени за възпитанието и развитието на своите деца. Това дава основания и за амбициите им . Напоследък даже, по подражание на американските богати родители, които пращат отрочетата си в елитни училища, а после – ги назначават да работят от най-ниското стъпало в дадена професия с перспектива постепенно да израстват, и нашите родители, с добри възможности започнаха да постъпват така.
Обикновено родителските амбиции се пораждат от естественото желание за добруване на децата им, от очаквания за наследствени заложби или неосъществените в младостта лични амбиции. С цел детето да се подготви за успешно бъдеще още от най-ранна възраст го ангажират с различни дейности / музика, танци, чужди езици, спорт, компютър и др. съвременни дейности/ . В това разбира се, няма нищо лошо, стига всичко да е съобразено с възможностите на детето.
Грижата за развитие на детските способности е положителна, даже социално-значима проява. Тъй като съвременното /българско/ училище няма задължението, нито възможностите, да развива способностите на децата извън учебните програми, родителите са тези, които могат да направят това. Но то не бива да става само заради желанието на родителя.
Какви варианти на амбициозно родителско поведение има?
Когато амбициите на родителите са в съответствие с амбициите и възможностите на детето, то с лекота усвоява знанията в училище и му остава свободно време за извънучилищни дейности.
Понякога обаче, родителите не са наясно, доколко е по силите на детето да поеме допълнително натоварване. Установено е, че всяко претоварване оказва неблагоприятно въздействие върху нежната детска физика и психика и може да се стигне до нежелани резултати.
Наблюдавах случай при дете на 10 години, което извън училище, освен две “британики”, посещаваше още баскетбол и шах. Детето вече имаше тикове, а ноктите му буха силно изгризани, което е сигнал за невроза.
Когато амбициите на родителите не са съобразени с възможностите на детето, могат да се получат усложнения и в поведението на детето. С цел да се освободи от непосилни или нежелани занимания, то може да започне да лъже или да си служи с измама. Възможни са и психически сривове, нарушаване на психичното равновесие и др.
Към какво трябва да бъде насочено вниманието на родителите?
Един родител за да е сигурен, че неговото дете може да се занимава с извънучилищни дейности, които да развиват неговия потенциал, трябва да има предвид:
Възрастовите параметри в детското развитие; /в литературата по детска психология има характеристики, за които може за се осведоми .
Да умее да наблюдава развитието и проявите на детето, за което е необходимо насочено внимание от страна на родителя не само при игрите и обучението, но и във всичките му изяви в най-различни сфери .
Да преценява правилно / дистанцирайки се от нагласата “моето гардже е най-хубавото”/ и максимално реалистично да установява степента на възможностите на детето си.
Начинът, по който детето се справя с училищните си задължения. Макар че успехът в училище не винаги е най-точният критерий за възможностите на детето, той не бива да се пренебрегва.
Психлогичните функции, които включват: внимание, памет, мислене, емоционалните и волеви качества и прояви на детето, както и неговото поведение.
Интересите , влеченията и мотивите на детската душа.
Всичко това родителя трябва да следи и отбелязва съзнателно и целенасочено, преди да взима решения.
Как да познаем доколко е способно детето ни?
Американски психолози са изработили тестове с определени критерии за детски способности в следните сфери: музика, рисуване, литература, спорт, техника, артистичен талант, предразположение към наука или необикновен интелект. Родителите трябва да са запознати и с тях.
Способностите ( с изключение на литературните) обикновено се проявяват още в ранна детска възраст. Амбициозният родител има това предимство, че може рано да ги открие и правилно да насочи усилията на детето, което е една предпоставка за добро развитие. Родителите трябва да знаят необходимите изисквания за установяването на дарби и способности.
Способностите имат следните характеристики:
Проявяват се рано
Изявяват се без специално обучение
Напредването е бързо
Детето се справя с лекота в съответната област
Постиженията значително надхвърлят средното равнище
Детето изпитва огромно удоволствие при изпълнението й
Способността създава впечатление, че проявленията й извират отвътре, подобно на гейзер.
Защо понякога талантливите не успяват?
Не бива да пренебрегваме фактите, че понякога дори умни, способни и талантливи хора не успяват. Необходимо е да се знае, че освен наличните способности и възможности, има и други много важни и необходими качества, които човек трябва да притежава, за да се радва на успех в една или друга област. А това са:
Достатъчна мотивация
Решителност да направи първата крачка
Способност да превръщат мислите в дела
Да не се страхува от неуспех
Да довежда решението на задачите до край
Контрол при взимане на необмислени решения
Да не отлага изпълнението на работата от един ден за друг
Достатъчна концентрация на вниманието
Самоувереност
Родители и деца - амбиции и възможности, мечти и реалност, низ от полети и приземявания, надежди и разочарования. Уверена съм, че предприетите добре обмислени действия за развитие на детето ще бъдат от полза в живота му. Не случайно в Библията се казва “От всеки труд има полза“. Най-малкото, което може да се получи, че детето ще се занимава с полезна дейност, свободното време и мисълта му ще бъдат ангажирани със смислени неща, което всъщност никак не е малко.
Но мисля, че най-добрата инвестиция в детето ви ще бъде, ако научи и възприеме необходимите християнски ценности, които биха гарантирали и успехите и самочувствието му в живота.
© Anastasia Все права защищены