Подариха ù го, когато беше на седем. Тя искаше сестричка, в краен случай братче, но родителите ù предпочетоха този вариант.
На кутията пишеше „Автономен Мобилен Изкуствен интелект, хуманоиден робот - тип Многофункционален”. Тя веднага го нарече Ами, и станаха неразделни. Беше най-добрият й приятел и помощник - за подготовка на домашните, при заучаването на уроците, играеха заедно електронни игри с учебна цел или само за развлечение. Помагаше ù дори при оправянето на стаята ù, а когато я домързяваше Ами беше готов да свърши всичко вместо нея.
Само че майка ù беше против това, смяташе, че тя трябва да се учи сама да изпълнява задълженията си, а не да ги прехвърля на друг. И малката нямаше друг избор, защото знаеше, че ако го питат, Ами така или иначе щеше да каже истината- той не можеше да лъже.
Повече от десет години бяха заедно, и тя отдавна го възприемаше като член на семейството, за нея той беше повече от приятел. Когато се влюби за първи път, не на майка си, а на него сподели най-на ...