Подариха ù го, когато беше на седем. Тя искаше сестричка, в краен случай братче, но родителите ù предпочетоха този вариант.
На кутията пишеше „Автономен Мобилен Изкуствен интелект, хуманоиден робот - тип Многофункционален”. Тя веднага го нарече Ами, и станаха неразделни. Беше най-добрият й приятел и помощник - за подготовка на домашните, при заучаването на уроците, играеха заедно електронни игри с учебна цел или само за развлечение. Помагаше ù дори при оправянето на стаята ù, а когато я домързяваше Ами беше готов да свърши всичко вместо нея.
Само че майка ù беше против това, смяташе, че тя трябва да се учи сама да изпълнява задълженията си, а не да ги прехвърля на друг. И малката нямаше друг избор, защото знаеше, че ако го питат, Ами така или иначе щеше да каже истината- той не можеше да лъже.
Повече от десет години бяха заедно, и тя отдавна го възприемаше като член на семейството, за нея той беше повече от приятел. Когато се влюби за първи път, не на майка си, а на него сподели най-напред и остана малко разочарована, защото той каза:
  - Това ме обърква. Дай подробни разяснения.
Тя се опита да му разкаже за особеното вълнение, което изпитва всеки път, когато нейното момче е наблизо, за това как цялата пламва, как има чувството, че сърцето й ще се пръсне, как й се подкосяват краката, а в главата й няма друга мисъл, освен мисълта за него.
Той внимателно я изслуша, после нещо в него прищрака, забръмча, очите му просветнаха тревожно.
  - Звучи опасно - отсъди. - Излизане извън рамките на нормалните стойности на човешкия организъм. Ускорен сърдечен ритъм, повишена нервна чувствителност. Мисля, че се нуждаеш от услугите на Медицински робот.
Тя се разсмя.
  - Ами, ти си ужасен! Знаеш толкова много, а в това си абсолютно бос! Имаш нужда от малко ограмотяване - намигна му и малко по-късно му връчи цяла камара дискове със всякаква информация на тема „любов”. Като се започне от обикновени образователни филмчета, през по-сериозни или леко шеговити такива на базата на статистически изследвания и проучвания, та чак до вълнуващи любовни драми.
Тя се изненада, че му трябваше толкова време да проучи всичко, обикновено се справяше светкавично. Този път обаче явно имаше някакви затруднения, защото той след дълго мълчание най-сетне каза:
  - Това ми се струва толкова красиво, колкото чувството, което ми описваше, че изпитваш, когато наблюдавахме онзи залез над морето.
Тя си спомни за онзи случай и се усмихна. Бяха на почивка в един морски курорт и тя искаше да сподели с него възторга си от прекрасната гледка. И друг път го беше правила, все не й се вярваше, че той не може да изпита радост, възхита, изненада, та дори и тъга, болка... Защото когато беше болна все й се струваше, че той става малко по-загрижен и разстроен от обикновено. А на рождените си дни го караше да пее заедно с нея, дори танцуваха понякога и тогава беше убедена, че в прозрачните му сини очи проблясват радостни искрици.
Но този извод, до който той стигна относно любовта, ù се стори напълно задоволителен. Все пак тя вече не беше дете и си даваше сметка, че за него някои неща ще си останат само приблизителни, защото любовта не можеше да се изучава само теоретично като учебен предмет. За да се разбере напълно трябваше да се изпита, а Ами не беше в състояние да го направи. Все пак той беше само един робот.
Малко след като завърши следдипломната си квалификация, тя се влюби отново, и този път беше голямата любов. Беше колега от курса, и любовта им се разви и разцъфна постепенно като красиво цвете. Решиха да се оженят веднага след завършването, за да бъдат разпределени на един и същи обект, като съпрузи им се полагаше това предимство.
Пренесоха се в новото си жилище заедно с Ами. Мъжът ù подхвърли, че този модел роботи отдавна не се произвежда и може би е по-добре да си вземат нещо по-модерно.
  - Ами не е просто робот, той е най-добрият ми приятел-обясни тя на съпруга си.-За нищо на света не бих го заменила с някой друг!
Сега нямаше толкова време за него, работеше, а останалото време отделяше на съпруга си, но не забравяше да му се усмихне и да му каже нещо мило. Понякога ù се струваше, че той отвръща на усмивката ù, но знаеше, че това е невъзможно.
Един ден развълнувана съобщи на съпруга си, че е бременна. Ами беше там и видя сълзите на радост в очите на двамата, отвърна на прегръдката ù, когато тя го гушна развълнувана. От този ден нататък тя имаше усещането, че той е станал още по-грижовен и внимателен, макар да ù беше ясно, че Ами винаги е бил перфектен.
Но всъщност вече беше започнал да се амортизира. На няколко пъти се наложи да викат техник, а веднъж дори трябваше да го оставят за по-сериозен ремонт. Техника ги посъветва да не дават излишни средства за поправка при положение, че вече на пазара има всякакви усъвършенствани модели, а цените са напълно достъпни. Но тя изобщо не искаше и да чуе за това.
Съпругът й обаче беше на друго мнение:
  - Миличка, знам колко държиш на него, но ти сега си в много деликатно положение, а бебето съвсем скоро ще се роди. Страхувам се, че той вече дори може да бъде опасен, все по-често излиза от контрол и не искам да рискуваме да се случи нещо непредвидено.
  - Не говори така! - беше категорична тя. - Това са само дребни механични повреди. Ами не може да бъде опасен!
И когато бебето се роди и тя се прибра у дома заедно със съпруга си, Ами беше този, който се беше погрижил нищо да не липсва за новия малък член на семейството. Тя беше прелестно къдрокосо момиченце, абсолютно копие на майка си, и понякога на нея й се струваше че за Ами това беше нещо изумително. Ако не беше робот, би си помислила, че е влюбен в малката, която се възползваше чудесно от неговата слабост и го въртеше на малкото си пръстче.
Беше мързелив летен следобед, тя беше задрямала, спокойна, че малката е с бавачката, а и Ами се навърташе наоколо. Той гледаше през прозореца как детето си играе на двора, когато изведнъж то се изгуби от погледа му, че се плясък и той разбра, че е паднало в басейна.
Тя се събуди от виковете на бавачката и хукна към двора. Това, което видя, я потресе.
Ами беше скочил в басейна и беше извадил дъщеря ù, която хлипаше изплашена, мокра, но невредима. Но не беше помислил за собствената си безопасност - водата беше проникнала до най-малката негова платка и микросхема и едва ли повече можеше да бъде възстановен.
Тя гушна малката, после я подаде на бавачката и протегна ръце към робота:
  - Ами, нали няма да ме изоставиш... моля те! - и заплака, защото всъщност знаеше, че го е загубила.
И тогава видя изумена как от гаснещото му синьо око се плъзна една сълза и се стече по металната му буза.