- От теб ли е този медальон? – с изненада и объркване попита госпожа Христова.
- Да – усмихна се Ленка Владова – не Ви се вярва, че имам такъв вкус, а?
- О, Ленка, много ти благодаря!
- Съжалявам, че не ми остана време да купя и картичка, но поне надписах листче.
- КАКВО? – госпожа Христова се беше опряла на масата и се опитваше да запази равновесие. В този момент осъзна, че безброй пъти беше виждала списъците за покупки на Ленка, но никога не беше обръщала внимание на почерка й. Дори сега не можеше да си го спомни.
- Знам, че не е много красиво да се слага листче, но поне пожеланията ми са от сърце – притеснено смотолеви Ленка.
- Ленка, какво пожелание ми написа? – с треперещ глас изрече госпожа Христова.
- Да доживеете два пъти моите години и да не забравяте, че животът може да е прекрасен на всяка възраст!
- Но, Ленка, на листчето в кутията пишеше друго…..
- Как друго, аз това написах, може да не са точните думи, но горе-долу е това. Изведнъж сбръчка вежди и попита:
- Изглеждате при ...