Натаниел беше един много изтерзан и изстрадал ангел. Физиката му беше  впечатляваща, главно с лавините от ситни тийнейджърски пъпки, хилавите ръце и леко гърбавия, но някак симпатичен нос, който стоеше като наклонената кула в Пиза върху това така неравно лице.

Всички го съветваха да не иска повишение, но той все пак реши да се пробва. И успя. Преди му беше толкова леко. Отговаряше за един мързелив лъв в зоологическата градина. Като един ангел-пазител по професия, той трябваше да се грижи с този лъв да не се случва нищо лошо, което не беше особено сложно. Лъвът имаше една бавна и лежерна душевност, която го принуждаваше да спи по 16-17 часа на денонощие, а в останалото време да лежи на слънце и да си похапва вкусно месце. Не общуваше с други животни и единствената пряка заплаха за живота му беше, когато от мързел не ставаше с часове и се обезводняваше осезаемо. Ех, Натаниел, живот си живееше тогава. По цял ден скучаеше и разглеждаще зоопарка и хората в него. Понякога се забавляваше като караше вятъра да издуха нечия пола нагоре, друг път слушаше безкрайните истории на посетителите. Пълен айляк.

Поради незнайни за вселената причини той реши, че "живота е много повече от този дърт лъв", поради което кандидатства за позицията на ангел-пазител на човек. Това бе голяма градация и истинско повишение. Бързо го одобриха, даже съмнително бързо. Още на следващия ден той вече имаше човек, който трябваше да пази.

Никой не му каза обаче, че неговия човек е каскадьор. И, че членува в секта. И, че страда от депресия. И, че има 26 доказани и още цял куп недоказани хранителни алергии. И, че може да притежава много качества, но късмета не е едно от тях.

Още в първия ден от неговата нова работа Натаниел трябваше да впрегне всичките си мускули, за да създаде силен вятър, който да отнесе една голяма оса от ухото на горкия Джак – неговия човек. Тези насекоми бяха една от фобиите на Джак, който се разпищя като малко момиченце в детската градина, когато усети как насекомото лази по лицето му. Силният вятър отнесе осата надалеч, а Джак веднага си плю в пазвата и побърза да се прибере вкъщи. Започна се екшъна за Натаниел. Той не можеше да спи, просто нямаше как и кога. Джак с несполуките му беше като перпетуум мобиле – никога не се спираше.

Един път Натаниел трябваше да спаси Джак от горяща сграда. В киностудиото, където Джак работеше, винаги много се стараеха да опазят живота на каскадьорите си, но не винаги им се получаваше. В онзи ден снимаха филм, в който главния герой нахлува в горяща сграда и излиза след секунди с едно празно вързопче, в което зрителя си мисли, че има бебе. Актьорът, който играеше главната роля, Стивън Сейгълбърг, беше голяма звезда, поради което считаше за под нивото си сам да си снима каскадите. Джак пък приличаше досущ на него и избора беше лесен – намазаха горкия нещастник със специален гел, който не гори, което означавеше, че той може да влезе и излезе от горящата сграда без да се нарани. Имаше един малък проблем. В същия ден една госпожица – Кристен Скай, и тя много известна актриса, беше поръчала да ѝ купят огромно количество алое вера гел, защото без него кожата ѝ не ставала за пред камера. Този гел дошъл в подобен вид кофа като онзи незапалим гел и двете неща били объркани. И сега Джак, обилно намазан с алое вера, предстояло да нахлуе в реална запалена сграда с изключително хидратирана и сияеща кожа, да прекара там 20 секунди и след това (ако още не е станал на препечена филийка) да излезе победоносно с вързоп с фалшиво имагинерно бебе. На Натаниел направо му причерняло. Имал само няколко минути да действа, докато нагласят камерите и осветлението. И от онзи момент човечеството помни „най-силната и мощна градушка за последните 150 години, изсипала се сякаш от абсолютно чистото небе без едно облаче, въпреки прогнозата за жарко слънце цяла седмица“. Камерите и повечето техника отишли на боклука, всички действащи лица подгизнали, а пожара бил загасен от купищата дъжд, които акомпанирали градушката. Джак бил спасен, а Натаниел – съсипан. Да докараш такава градушка изисква страшно много сили, които пъпчасалите тийн ангели-пазители рядко притежават.

Имаше и една случка, която Натаниел мрази да си спомня. Джак отишъл на поредната среща на сектата, която посещавал от няколко месеца. Гуруто обаче, си бил харесал най-новия модел електрическа кола Тесла и имал нужда от доста кеш, за да си я позволи. Време било да кеш-аутне, както се казва, или казано по друг начин – да грабва парите и да бяга. На ежеседмичната среща на „Регулярните оранжеви шамани на третото време“ гуруто казал на всички, че съвсем скоро ще дойде мига, в който те всички ще се срещнат с Висшата сила, благодарение на „чая на третото време“. Джак бил много ентусиазиран. Трябвало само да се освободиш от всичките си земни блага, в полза на гуруто, и да дойдеш по оранжева тога на следващата среща. Горкичкият каскадьор живеел под наем и нямал кола. Нямал спестявания в банка, нито нещо ценно вкъщи, затова просто превел останалите му дребни пари от заплатата по сметката на гуруто и, разбира се, щастлив в оранжевата си церемониална тога се появил следващата събота на най-вълнуващата среща на сектата. Настроението било приповдигнато и весело, и Натаниел си казал „Ех, най-после нещо по-ведро да се случва“. Тази радост продължила кратко. Докато всички танцували и се смеели, гуруто разтривал отровни билки, които грижливо слагал в големи керамични надписани чаши. Разбира се, за да всичко да е достоверно трябвало и той да пие от такава чаша, само че в своята стрил малко ментови листа. Хем ще му помогнат за разстроения стомах, хем ще пийне един вкусен чай, докато всички останали „се срещат с Висшата сила“. А и след това щял да бъде просто един самотен богаташ, защо пък да не изпие един хубав чай, за да отпразнува случката.

Натаниел отново се видял в чудо. Едно от най-трудните неща, почти невъзможно за повечето ангели, е да влияеш физически на света. Казано по друг начин – повечето ангели не могат да местят предмети, да отварят врати, или каквото и да е друго физическо действие, но в предишната си работа, с лъва в зоологическата, Натаниел се беше научил на много неща (от скука и твърде много свободно време), едно от които беше да вдига химикалка и да пише на човешкия език. Той преправил листчето с името на Джак, като вместо това се получило Джон (името на гуруто). На листчето с чашата на Джон пък, написал Джак. И така след 20-тина минути Джак пиеше прекрасен и свеж ментов чай (заради който после стомаха му беше в топ форма), докато всички други започнаха да се давят и гърчат, включително и гуруто. Каскадьорът веднага извикал полиция и няколко линейки. Един много интересен факт е, че след няколко промивки на стомасите, всички оранжеви шаманисти оцелели. Една единствена жертва имало в онзи ден – гуруто Джон, чиято доза се оказала най-голяма, и лекарите не успели да го спасят.

Излишно е да споменаваме няколкото пъти, в които на Джак много му се прияждаше фъстък, въпреки силната му алергия към тези ядки. Там Натаниел действаше безкомпромисно – буташе фъстъците на земята, за да ги изяде кучето на Джак и за него да не остане нищо. Един друг път пък предизвика малък пожар като засили фурната на максимум. Нито един читав за ядене фъстък не успя да излезе от там, за да може каскадьора да го изяде. Няколко пъти трябваше и да си играе с равновесието на Джак, като го караше да се спъва и да пада, или да му смъква кръвното, за да му се завива свят и пак да пада, в следствие на което от ръцете му падаше и се размазваше на земята поредното парче торта или сладкиш с мед, към който той също имаше силна алергия.

Натаниел успя да предотврати и няколко самоубийства. Джак отново се беше отчаял от живота и беше решил да се натрови с хапчета. Ангелът-пазител предвидливо смени надписите на опаковките и каскадьора изпи цял блистер витамин С. Малко странно му стана, когато цял следобед не умря, но вечерта вече си беше променил решението да умира и нямаше проблем. Един друг път пък беше решил да скочи от един висок мост. „Цяло чудо“ е, че под моста нивото на водата се беше покачило рязко и успяло да смекчи удара, като резултата за Джак беше едва едни натъртени задни части и малко страх, който го държа известно време далеч от самоубийствата.

Натаниел беше един много изтерзан и изстрадал ангел. Такава умора го беше налегнала един ден, че направо заспиваше прав. В онази седмица беше спасил живота на каскадьора 18 пъти и сега се беше облегнал на един уличен стълб, докато Джак минаваше покрай цветарския магазин на ъгъла и зяпаше в току що разцъфналите зюмбюли – любимите му цветя. Натаниел затвори очи само за секунда и усети как свежата енергия на съня се разлива по цялото му хилаво тяло. Сякаш това е искал цял живот – да дремне за едни 5 секунди, облегнат на уличен стълб. Толкова хубаво му стана, че без да иска, без дори да знае как го прави, той започна да излъчва една хубава, лека, топла енергия, която накара всички наоколо да се замечтаят, да се усмихнат и да видят хубавата страна на живота. Джак се спъна в една саксия и замалко да падне върху продавачката на цветя. Успя да се хване за парапета в последния момент. Точно на този парапет Синди си беше оставила голямото соево лате с топинг бадем, което нямаше търпение да изпие в обедната почивка между растенията. Сега всички рози и лалета до парапета бяха изкъпани със соево лате с топинг бадем. Джак веднага започна да се извинява на продавачката, която сякаш не беше твърде ядосана. И двамата усетиха някакъв мистичен прилив на хубава енергия и сякаш света за момент стана едно много красиво и уютно местенце. Вече не съществуваха каръщини, депресии и ежедневни проблеми, същетвуваха само онези мили очи, които се взираха едни в други.

Така Джак срещна Синди. На вид обикновена и скучна, обичаща соево лате с топинг бадем и цветя, фенка на Джейн Остин, и крайно влюбчива романтичка. Тя беше и страшна късметлийка, на която цял живот ѝ вървеше и нещата някак ѝ се случваха от само себе си. Много ведра, много усмихната, хронично щастлива. Онази сутрин си беше намерила голяма банкнота на земята, докато ходеше към работното си място. Преди няколко дни пък беше спечелила почивка за двама на райски остров, но още се чудеше с кого да отиде. Джак се усмихна широко. Синди също. С минаването на времето работата на Натаниел ставаше все по-малко.

22 март 2022 г.