АНТО КООПЕРАНТО 3
Клуба на българските специалисти в града бяха организирали посрещане на новите гурбетчии. Освен, че цял ден висяха с нас в Педагогическия институт и ни разказваха много “тайни” за живота в Мароко, даваха съвети как да си търсим квартира, какво и къде да си купуваме обзавеждане за бъдещия си дом. Сериозно ни изплашиха казвайки, че парите за квартирни отпуснати от “Техноимпекс” не са достатъчни за самостоятелна квартира и ще се наложи да живеем с друго семейство или сам човек, за да делим наема.
Хладилници, печки само втора употреба от арабските пазари. Маса и столове от боядисани метални тръби с плотове и седалки от пластмаса , наречена “фурнике”.
Един голям шегаджия( землемер) не пропусна да се похвали, че за 2 дирхама (50 цента по тогавашния курс на долара) обладал голяма част от жените на едно село.
Въобще се надпреварваха да ни съветват, нас “зайците”, нали са “стара служба”, всичко знаят!
Когато този първи, толкова мъчителен ден приключи, с колите си, ни извозиха ...