7 min reading
Изминали са почти 45 години от събитията за които най-после реших да пиша. 45 години са достатъчни за отлежаване на събитията, за да се превърнат в история. Положението в България показва, че характера на българина е много устойчив, много стабилен и за такъв кратък период от време, той не може да се промени. За хубаво или за лошо народо-психологията ни е много постоянна величина. Вероятно са необходими много векове и големи исторически и социални трусове, за да се промени нещо от ДНК-то на българина. Четейки тези редове, сигурен съм, че ще свържете написаното от мен с разказите на Алеко Константинов и неговият “вечен” Бай Ганьо. Не, не, не мислете, че аз искам да се сравнявам с този гениален Творец, далеч съм от такава мисъл, много далеч. Но в моето писание, често ще виждате “байганьовщината” гениално описана от Щастливеца.
Но да преминем към същността на моите малки историйки.
Годината е 1976-та. Целокупният български народ строи “развития комунизъм” под ръководството на славната БКП ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up