Антонина
Панаира беше в разгара си. Бяха го открили преди два дни. В последните години това ставаше в делничен ден, за да има по-малко зяпачи. Иначе от градове и села, от близо и далеч, пристигаха поединично или на групи панаирджии-сеирджии и в Града на тепетата ставаше лудница.
Тази година имах голямо желание да отида до Пловдив, поне за един ден, за да разгледам панаира. С Вили, моя приятелка и колежка, се уговорихме да си вземем един ден отпуск и да отидем. Определихме петъка, като ден в който хем няма да се чувства отсъствието ни от Института, хем се надявахме да няма много хора по влаковете и на самия панаир. Повечето отиваха в събота и неделя.
Петък сутринта, в 8 часа се качихме на бързия влак за Бургас. Настанихме се във вагона за майки с деца, където пушенето беше забранено, пък и имаше доста свободни места. Кондуктора мина и не пропусна да ни попита къде са ни децата. Вили, която е много по-устата от мен, не пропусна да му каже, че все още не сме намерили кой да ни ги направи. ...