30 oct 2012, 3:40

Антонина 

  Prosa » Relatos
1094 0 1

Obra no adecuada para menores de 18 años

18 мин за четене
Антонина
Панаира беше в разгара си. Бяха го открили преди два дни. В последните години това ставаше в делничен ден, за да има по-малко зяпачи. Иначе от градове и села, от близо и далеч, пристигаха поединично или на групи панаирджии-сеирджии и в Града на тепетата ставаше лудница.
Тази година имах голямо желание да отида до Пловдив, поне за един ден, за да разгледам панаира. С Вили, моя приятелка и колежка, се уговорихме да си вземем един ден отпуск и да отидем. Определихме петъка, като ден в който хем няма да се чувства отсъствието ни от Института, хем се надявахме да няма много хора по влаковете и на самия панаир. Повечето отиваха в събота и неделя.
Петък сутринта, в 8 часа се качихме на бързия влак за Бургас. Настанихме се във вагона за майки с деца, където пушенето беше забранено, пък и имаше доста свободни места. Кондуктора мина и не пропусна да ни попита къде са ни децата. Вили, която е много по-устата от мен, не пропусна да му каже, че все още не сме намерили кой да ни ги направи. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Крикор Асланян Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??