ЖивкоДимитров (Живко Димитров)
32 145
Jan 1, 2025, 8:23 AM

 Архангели - 1 

  Prose » Narratives
72 0 0
Multi-part work
1 мин reading

Поредният напрегнат ден. Всички в офиса работим тихо, бързо и интензивно. Погледнах ги - най-добрите, истински професионалисти. 

Най-страхотният екип, който можете да си представите. В аулата беше тъмно, само синкавата светлина от хилядите монитори, осветяваше напрегнатите ни лица и блеснали очи. Системата, с която работим със своите милиони компоненти, модули и комбинации е невъзможна за осмисляне от нормалните хора, а и не е нужно. Все пак имаме честта и привилегията да служим на най-могъщата организация в този свят - Бюрото за Превенция, Протекция и Наказания. 

Работя тук откакто се помня. Не че се оплаквам, но през годините работата става все повече и повече. 

Клиентите ни се множат прогресивно. А екипа намалява. Откакто от екипа изпадна и Лу, нещата наистина станаха много трудни. 

Аз харесвах Лу. Всички го харесвахме. Особено Михо. Бяха най-добри приятели. Докато Шефа побесня и го изгони. После нещо в Михо се пречупи. Омразата, която замени обичта му към Лу, беше пословична. 

А Лу… Лу се побърка. Побесня. Сега работи против Бюрото и против Шефа. 

И това ни създава много проблеми. Лу беше най-изобретателният и най-хитрият измежду нас. Обикновено успяваме да му противодействаме, но не винаги. Все пак той беше част от Бюрото и предвижда всички наши ходове. 

Но пък ние сме много и сме екип - Михо, Габи, Рафи, винаги мрачния Азу, Сари и всички останали, най-могъщият екип, който можете да си представите.

 

*****

 

» next part...

© Живко Димитров All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??