Аромат на нея
Нещото, което ти никога не би объркал, защото усещайки го, дори случайно, винаги ти напомня на нея... Нещото, което така властно умее да те обгърне в сладострастно опиянение, нашепващо спомени от миналото... Това, за което копнееш постоянно... отново да го усещаш – нейния парфюм. Нищо особено за други, но болезнено хубав опиат за теб, нали?! Знам, че не си го забравил; и нея не си! Тя е онази, която беше до теб винаги, дори и да твърдеше, че нямаш нужда от нея. Приемаше я просто за даденост... и все пак тя беше там. Тя е онази, дето сутрин ти приготвяше пържени филийки за закуска, помниш ли?! Не би забравил вкусът на нейните пържени филийки; не би и парфюма и. Още виждаш усмивката, с която ти ги поднасяше; вълнението дали ще ти харесат и страха, да не би отново да я смъмриш. А ти винаги го правеше... Кой знае защо! Може би, защото ти допадаше това, че тя рядко смееше да ти се противопостави, не от слабост, а от разсъдливост, и се възползваше, за да упражниш своето така не ...