Аромат на нея

Нещото, което ти никога не би объркал, защото усещайки го, дори случайно, винаги ти напомня на нея... Нещото, което така властно умее да те обгърне в сладострастно опиянение, нашепващо спомени от миналото... Това, за което копнееш постоянно... отново да го усещаш – нейния парфюм. Нищо особено за други, но болезнено хубав опиат за теб, нали?! Знам, че не си го забравил; и нея не си! Тя е онази, която беше до теб винаги, дори и да твърдеше, че нямаш нужда от нея. Приемаше я просто за даденост... и все пак тя беше там. Тя е онази, дето сутрин ти приготвяше пържени филийки за закуска, помниш ли?! Не би забравил вкусът на нейните пържени филийки; не би и парфюма и. Още виждаш усмивката, с която ти ги поднасяше; вълнението дали ще ти харесат и страха, да не би отново да я смъмриш. А ти винаги го правеше... Кой знае защо! Може би, защото ти допадаше това, че тя рядко смееше да ти се противопостави, не от слабост, а от разсъдливост, и се възползваше, за да упражниш своето така неприемливо и не на място поведение. И все пак филиите бяха страшно вкусни!

А сега си представи лицето и натъжено, когато те изпращаше за работа, махайки ти след колата за довиждане, а ти дори не поглеждаше в огледалото за обратно виждане, но цял ден те съпътстваше парфюмът и, попил в дрехите ти след беглата целувка на вратата. Всичко това нахлу изведнъж в главата ти, само заради случайно доловен аромат; нейния аромат! Толкова много епизоди от миналото, толкова много чувства намериха място в съзнанието ти само за секунди. Образът и е пред очите ти: тя е горда, силна и толкова красива! Истинска жена! Тя вярваше в успешното изграждане на общото ви бъдеще, въпреки че забелязваше всички „пропуски” във взаимоотношенията ви и отношението ти към нея... Но тя все пак обичаше... Защото истинската жена обича истински!

Смела е. Ти не си ни най-малко; ти си слаб. Превърна се в поредния глупак, който предпочете да се откаже, вместо да се бори. И сам казваш, че ти си го избрал.Ти избра свободата пред обичта и – тогава недей да виниш спомените. Не се чуди защо дори помниш уханието на парфюма и. Защото трябва! Защото е нужно, за да разбереш самия себе си; миналото си. 

...