Jan 31, 2014, 9:40 AM

Аутопсия на една любов... 

  Prose » Narratives
1443 0 2
7 min reading
Ето... Пак е есен, листата танцуват бавно по асфалта и ти се чудиш има ли любов там някъде за теб.
Какво е истинското щастие - не клишираната дума, а усмивката на любимия човек за теб, нали?
Какво ще направиш, ако един ден той вече не е до теб?
Ще имаш ли възможността да се пуснеш пак по течението, с надеждата, че някой ще те хване преди да си стигнал водопада?
В какво се състои любовта? Само в усмивки, прекрасни мигове и ръце, желаещи обятия?
Не, приятелю, любовта е най-голямата отрова...
Оставя те без сили, но въпреки това я желаеш все повече и повече...
Нуждаеш се от нея, искаш я. Не я ли запазиш, губиш я и така, докато срещнеш някой, с който искаш да прекараш живота си.
Когато го срещнеш обаче, разбираш колко незначителни и грешни са били останалите. . .
Ще ти разкажа една история. История, за истинската любов, която не завършва с happy end всъщност.
Месец Юли, жаркото слънце блуждаеше наоколо, птичките пееха, а едно момче отчаяно търсеше любовта, за която всички говореха...
Всеки ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диляна Борисова All rights reserved.

Random works
: ??:??