31.01.2014 г., 9:40 ч.

Аутопсия на една любов... 

  Проза » Разкази
1426 0 2
7 мин за четене
Ето... Пак е есен, листата танцуват бавно по асфалта и ти се чудиш има ли любов там някъде за теб.
Какво е истинското щастие - не клишираната дума, а усмивката на любимия човек за теб, нали?
Какво ще направиш, ако един ден той вече не е до теб?
Ще имаш ли възможността да се пуснеш пак по течението, с надеждата, че някой ще те хване преди да си стигнал водопада?
В какво се състои любовта? Само в усмивки, прекрасни мигове и ръце, желаещи обятия?
Не, приятелю, любовта е най-голямата отрова...
Оставя те без сили, но въпреки това я желаеш все повече и повече...
Нуждаеш се от нея, искаш я. Не я ли запазиш, губиш я и така, докато срещнеш някой, с който искаш да прекараш живота си.
Когато го срещнеш обаче, разбираш колко незначителни и грешни са били останалите. . .
Ще ти разкажа една история. История, за истинската любов, която не завършва с happy end всъщност.
Месец Юли, жаркото слънце блуждаеше наоколо, птичките пееха, а едно момче отчаяно търсеше любовта, за която всички говореха...
Всеки ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диляна Борисова Всички права запазени

Предложения
: ??:??