Авторът винаги има право
(12)
Прегръдката на таралежа
Мила Мария,
Да, и в Мадрид е студено. Излязъл е един тънък вятър, пронизва ушичките, като излезеш от метрото. Вчера прочетох в един от ежедневниците, че Иберийският полуостров се е превърнал в Сиберийски, от Сибир. Е, малко е преувеличил журналистът! Каква ли би му се видяла нашата София с половинметровия си сняг?
Но да се върнем на стихосбирката, която събираме и редактираме с теб от месеци...
Историята на стихчето, за което ме питаш, започна преди три години в една слънчева майска мадридска събота и с една слънчева българка на име Милена. Впрочем, не, започна предната вечер с един телефонен разговор между мен и Донка Калчева (познаваш я задочно, изпращала съм ти нейни стихове).
–Закъснявам със сценария-оплака ми се Донка.-а утре вечер е концертът във Валенсия.
–Ха! Какъв концерт?
–Ела и ще видиш. Тъкмо се чудехме кой ще направи снимки и видеоклипове!
–Там сме!
Това означаваше четири часа път, след това три часа концерт на няколко ...