11 февр. 2012 г., 14:16
13 мин за четене
Авторът винаги има право
(12)
Прегръдката на таралежа
Мила Мария,
Да, и в Мадрид е студено. Излязъл е един тънък вятър, пронизва ушичките, като излезеш от метрото. Вчера прочетох в един от ежедневниците, че Иберийският полуостров се е превърнал в Сиберийски, от Сибир. Е, малко е преувеличил журналистът! Каква ли би му се видяла нашата София с половинметровия си сняг?
Но да се върнем на стихосбирката, която събираме и редактираме с теб от месеци...
Историята на стихчето, за което ме питаш, започна преди три години в една слънчева майска мадридска събота и с една слънчева българка на име Милена. Впрочем, не, започна предната вечер с един телефонен разговор между мен и Донка Калчева (познаваш я задочно, изпращала съм ти нейни стихове).
–Закъснявам със сценария-оплака ми се Донка.-а утре вечер е концертът във Валенсия.
–Ха! Какъв концерт?
–Ела и ще видиш. Тъкмо се чудехме кой ще направи снимки и видеоклипове!
–Там сме!
Това означаваше четири часа път, след това три часа концерт на няколко ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация