Авторът винаги има право
(17)
Моите уроци
Мила Мария,
Седя си сега на платнения стол на тераската, чукам по клавишите на лаптопа, които парят под пръстите ми (в Мадрид е 40 градуса на сянка), а в главата ми като слънчасали мухи бръмчат думите на майка ми:„ Голяма работа е да имаш с кого да се скараш.“ За сетен път се убеждавам в правотата им.
До вчера закусвахме със Сандра, френският булдог на хазяите, която спи като къпана при шума на три компютъра, два телевизора и едно нинтендо,(тримата възрастни и двете деца не се броят), а се събужда от раз и долита на четири лапи при едно едничко щракване на тостера, който ми плюе печената филийка. Вчера, обаче, учебната година в Испания завърши и малолетните дразнители отлетяха вкупом при баба и дядо в България. И сега на мен ми пречи, че няма кой да ми пречи...
Но да се върна на нашата книжка. Последният стих от нея, Моите уроци, е посветен на мен, твоята виртуална приятелка Искра Благоева, с която месеци наред редактирате, едната в София, друг ...