28 июн. 2012 г., 21:48
12 мин за четене
Авторът винаги има право
(17)
Моите уроци
Мила Мария,
Седя си сега на платнения стол на тераската, чукам по клавишите на лаптопа, които парят под пръстите ми (в Мадрид е 40 градуса на сянка), а в главата ми като слънчасали мухи бръмчат думите на майка ми:„ Голяма работа е да имаш с кого да се скараш.“ За сетен път се убеждавам в правотата им.
До вчера закусвахме със Сандра, френският булдог на хазяите, която спи като къпана при шума на три компютъра, два телевизора и едно нинтендо,(тримата възрастни и двете деца не се броят), а се събужда от раз и долита на четири лапи при едно едничко щракване на тостера, който ми плюе печената филийка. Вчера, обаче, учебната година в Испания завърши и малолетните дразнители отлетяха вкупом при баба и дядо в България. И сега на мен ми пречи, че няма кой да ми пречи...
Но да се върна на нашата книжка. Последният стих от нея, Моите уроци, е посветен на мен, твоята виртуална приятелка Искра Благоева, с която месеци наред редактирате, едната в София, друг ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация