Събужда ме бяла пухкава мъгла. Целият град е потопен в нея, като в приказките. Клоните са заскрежени и искрят. Тихо е. Толкова е тихо, че чак се чува как се движи мъглата. Неделя е.
Напомня ми за несъществуващите ми илюзии. Вече. Напомня ми експеримента, който гледахме преди два дни. В планината. Едната сутрин и там мъглата беше същата. Шест млади момчета, голи до кръста, правят лицеви опори. На поляната в бялата мъгла. Мъглата е английска. От Уелс. Раз, два, раз, два. 60.
- Не можеш да стигнеш 100. Отначало раз-два. Раз-два. Още 20.
- Бегом марш – командва страшният „Сър”.
- Да, сър.
Те бягат. Бягат дълго и мъчително.
Нямат имена, само номера от 1 до 6. С нула отпред.
Бягат.
С еднакво подстригани току-що голи глави.
Бягат.
С еднакви войнишки и страшни дрехи.
Бягат. ...