Aug 8, 2009, 11:09 AM

Аз и моят Муз 

  Prose » Humoristic
2066 0 26

The work is not suitable for people under 18 years of age.

2 min reading
Една сутрин отворих мързеливо едното си око. Видях, че навън вали така, сякаш съседът ми отново ме наводняваше и реших, че това е добър знак от съдбата, който може да бъде разчетен по един-единствен начин – време е за почивка. Обърнах се на другата страна, за да поспя, когато го видях. Моят Муз беше кацнал на ръба на леглото и грижливо разресваше дългите си къдрици.
- Къде ходиш толкова време, непрокопсанико?! – извиках напълно разсънена без обичайната доза кафе. – Два реда не мога да напиша на кръст. Остави ме да превеждам чужди творения, ама и там без теб се получава едно копи-пейст в мозъка ми. Добре, че научих идиомите навреме, та да не превеждам “Like a father, like a son” с безумното „Като баща, като син”, а си зная, че се родее с нашенското: „Какъвто бащата, такъв и синът.” Скитник! Мръсник! Предател!
- Моля? – отговори наглецът, все едно всичките ми излияния изобщо не се отнасяха до него.
- Много добре ме чу.
- Чух те, ама мислех, че се шегуваш. Аз те следях от разстояние. Стор ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весислава Савова All rights reserved.

Random works
: ??:??