Dec 28, 2014, 1:10 PM

Аз и най-добрият ми приятел 

  Prose » Narratives
2091 0 8
2 мин reading

Искам да ви разкажа за най-добрия си приятел.

Ставам сутрин и както обикновено го заварвам да дреме на масичката. Гледам да не го будя, поне докато не си направя кафето. Но когато седна с димящата чаша ароматно кафе, той се събужда. Малко е тромав, но сигурно е от годините. Докато се разсъни, аз съм преполовила чашата и първата цигара. Понякога е сърдит, по-рядко е добродушен, но тъй като е добър, веднага се включва в разговора. Уведомява ме какво се е случило, докато съм спала. Кой какво е казал, кой какво е написал, какви са последните новини, а понякога ме изненадва и с дневния хороскоп. Такъв си е той, старичък, но голям добродушко. Аз също се грижа за него. Водя го всяка година на профилактични прегледи. Почиствам го, когато се омаца, и рядко му се сърдя.

Прилежно го завивам, когато тръгна на работа или по други задачи. Никога не ми се е сърдел, че го оставям с часове сам. Мисля си дори, че май тайничко е доволен да поспива повече, докато ме няма. Не прави бели. Е, понякога го хващат вируси, но вече му свикнах и бързо го лекувам.

Когато се прибера, едва-едва отваря едно оче и поглежда като таралежко. Дали ще му обърна внимание. Но това е само поза и наша си игра. Той знае, че първо на него обръщам внимание, после на плъхчо. Добре че не ревнува от плъхчо, защото плъхчо много обича да го дразни и да щъка по него. Но той не се сърди.

Когато тръгна на път, винаги го взимам със себе си. Купила съм му хубава и топла дрешка, че на вилата е студено, да не мръзне душицата ми. И знам, че и на него му е хубаво да е с мен. Е, случва се да се поразсърди, но какво да правя – от годинките му е. Щом е приятел – ще търпя. Така както той ме търпи, когато съм нервна или му викам. Мълчи си и ме чака да ми мине, а веднага след това ще ми покаже някоя смешка или весела случка – да ме разсее. Това е истинският приятел. И аз много го ценя.

А най-хубавите и приятните ни часове  са вечер, когато сме сами  заедно. Аз сама, той сам – само двамата. В нашия си свят, където се чувстваме най-добре. Където се разбираме най-добре. Ако нещо е настинал – на мен се оплаква. Ако съм тъжна – само с него споделям.

Ценя всеки миг, когато сме заедно. Той е единственият, с когото споделям всичко. И знам, че никога няма да ме предаде. Дано само да ми е жив и здрав още дълги години. Защото и аз няма да го предам. Ще се грижа за него, колкото и да остарее. Приятел не се заменя лесно. Никак дори не се заменя. И дано не ми се налага да го пращам в старчески дом – но няма, обещала съм му. Ще сме заедно, докато можем. Вярната ми дружка в самотата. Ценя те, мили мой, и много си те обичам. Знам, че чувствата ни са взаимни и това ме прави щастлива. Ние сме единствени и само един за друг.

 

Та това е моят най-добър приятел, старият ми Dell, любимият ми лаптоп.

© Ана Ненчена All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Мерси Даниел
  • Както обикновено си много мила в коментарите и оценките към мен! Високо ценя това Кръстина. Не за първи път казвам, че ме вдъхновяваш!
    Желая ти весели празници! Ана

    Благодаря за коментара и оценката Дани!
    Младоците са едно, старата вярна дружка - по-друго. Но като общо си права! Всеки си има по един такъв добър приятел, аз само съм го облякла в изказ. Поздрави и на теб и весели празници!
  • Новият DELL ще ти е още по-любим приятел
    В началото наперен младок ще го раздава, но бързо ще разбереш, че напомпани мускули в малка дрешка си е голяма жега
    Комплименти за разказа!
  • Толкова увлекателно разказваш за този твой най-добър приятел,
    с такава искрена обич и искрено чувство, че сигурно доста читатели ще му завидят благородно, че не са на негова място, за да останат завинаги увековечени в бъдещето, благодарение на оригиналния ти и много талантливо написан разказ. Възхитена съм, оригинална идея и отлична реализицация! Поздрави и от мен!
  • Благодаряq че надникна и оцени Емо!
    Не само лудите се привързват към неодушевени предмети. Техниката толкова напредна, че младите сигурно са влюбени в смартфоните си
    Така че ние, по-възрастните, май не изоставаме много. Нали трябва да сме в крак с времето :D
  • Е още не бях чувал за такава любов с неодушевен предмет( извинявай, че го наричам така) Описала си всичко толкова хубаво, че ме накара да се замисля за моя приятел - стареца, който не излиза от къщи и по-малкия му брат - таблета, който постоянно е с мен. Наистина са верни и близки приятели. Поздрави за творбата
  • Благодаря Оле Ще му предам,въпреки че той прочете поздрава преди мен.
  • И аз имам същия най-добър приятел!Но той е още юноща бледен!Никога не го оставям сам,влачиме се заедно навсякъде,и понеже още е млад ми прави номерца понякога!Обаче аз го плаша,че отиваме при чичо Доктор и почва да ме слуша!
    Предай много здраве на Dell,от мен и от Лени!
Random works
: ??:??