Понеже стана дума, нека ви ракзажа.
Преди повече от трийсет години работех като млад журналист в хубав вестник. Вестникът се продаваше добре; в петък винаги публикуваха разкази и поезия. Разпространяваше се в малък, но окръжен град. Тогава още нямаше околии. Не че сега ги има. Само са на пътната карта.
Та, отидох да взема интервю от ръководителя на един строеж. Калпаво време беше, не помня дали началото на ноември беше дошло и края на февруари си отиваше. Едно и също време трябва да е било, щом не го помня. Пък и времето, то след години изглежда все несезонно. Това е друга тема.
– Кажи, момче? – попита ме шефът на строителната бригада. Беше дебел и строг човек, с ботуши, потънали в кал и странно – от него извираше пара. – Какво искаш да знаеш?
Питах го за това и за онова. Не разбирах почти нищо от хюнебеци, нито от вар и технологии по полагане на арматурата. Харесваше ми как бучеше кофпомпата, като еротичен напън ми се стори това пъхтене тогава според мисълта на възрастта ми, но повече ...