БАЙ ГАНЬО В МОЛ-а
Нямаше начин да не го забележа, защото такъв лакът ми заби в ребрата за да ме изпревари на ескаватора, че дорде се присвивах и поемах жадно постъпващият на малки порции в дробовете ми въздух, той вече беше на средата на движещата се пътека. Явно, скоростта й му идеше бавна за темперамента, щото продължаваше да крачи широко по нея и да блъска с лакти, и оставя превити и други по пътя си нагоре.
Тук го изгубих от поглед, но за малко, защото автоматично се обърнах в посоката от където изсвистя остро изсвирване, последвано от подвикването:
- Ади, ма жена, кво се замота пак там...
Беше пак той, наведен над перилата и ръкомахащ с едната си ръка в посока партерния етаж. Сега вече имах дъх и време да го огледам: 35-40 годишен шкембелия, със запотена и спластена в разпилени къдри мазна косица, в изпънат отпред и увиснал отзад, раздърпан и ликьосан потник с надпис СССР, шарени бермуди и изтънени откъм петите джапанки. С пухкавите си пръсти държеше фунийка шоколадов сладолед, ча ...