Казах ви вече – бай Иван умря. И това беше. На Земята…
Да, де – името му продължи да действа. В чужда полза. Пак там, на Земята…
А душата отлитна. Че защо да не леги – не й тежат земните телеса, особено натрупания задник.
Пък душата човешка е лека. Ако няма много грехове.
Е, бай Иван имаше греховце – то кой няма. Ама беше и страдал, та теглилата, както казали още на дядо Матейко, облекчават греховността.
Пък и преживя бай Иван бая трудности и тегоби: в България живя, женен беше, честно данъците плащаше, петима началници устиска да го тормозят, отделно зла тъща и тъп тъст, кокона-снаха и вятърничав зет…
Така че – изпърха душата му и – хайде в Рая.
Където два черни дявола го сграбчиха за врата на погребалното сако от секъндхенда до пазара, вдигнаха го от облака и…
В казана…
Казана ли?
Шашнат – шашнат, ама бай Иван що опит с дяволи и гяволи у България бе натрупал, та още по време на полета се свести от изненадата и успя да сграбчи за робата прелитащо нещо… Нещо като полуангел – полудявол… ...