37 min reading
Хубавото на градският транспорт е, че не те ангажира да шофираш и можеш да предремеш, дори прав, озовавайки се след известно време на работното си място. Ако се налага, може да се прекачиш един–два пъти, но пристигането е сигурно. Когато се напиеш повече от състоянието "до–насита", на другата сутрин още не изтрезнял напълно, някак неусетно стигаш до работата. Неусетно, защото към обяд започваш да се питаш: " Абе аз с кво дойдох сутринта?" Унеса на опиянението те води като ангел господен и ти извършваш почти всичко по-инерция.
Алкохолната инерция беше подпряла в гърба един прехвърлил вече 28 години млад човек, който отиваше на работа, джапайки понагърбен сънено към спирката на автобуса. Беше висок, добре сложен с 5 дневна брада с която не се харесваше, но запиеше ли се, все не му оставаше време да я обръсне. Студеният вятър брулеше лицето му, правейки опит да го отрезви, защото работа го чакаше. Работеше в един малък цех за чипс...
Рейса спираше на 20 метра от портала на цеха. Бай Митко ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up