Хубавото на градският транспорт е, че не те ангажира да шофираш и можеш да предремеш, дори прав, озовавайки се след известно време на работното си място. Ако се налага, може да се прекачиш един–два пъти, но пристигането е сигурно. Когато се напиеш повече от състоянието "до–насита", на другата сутрин още не изтрезнял напълно, някак неусетно стигаш до работата. Неусетно, защото към обяд започваш да се питаш: " Абе аз с кво дойдох сутринта?" Унеса на опиянението те води като ангел господен и ти извършваш почти всичко по-инерция.
Алкохолната инерция беше подпряла в гърба един прехвърлил вече 28 години млад човек, който отиваше на работа, джапайки понагърбен сънено към спирката на автобуса. Беше висок, добре сложен с 5 дневна брада с която не се харесваше, но запиеше ли се, все не му оставаше време да я обръсне. Студеният вятър брулеше лицето му, правейки опит да го отрезви, защото работа го чакаше. Работеше в един малък цех за чипс...
Рейса спираше на 20 метра от портала на цеха. Бай Митко ...