В моето детство, Джоката беше пощальонът. Някъде по икиндия вземаше огромната си чанта и раздаваше "Кооперативно село", "Работническо дело", "Славейче", "Септемврийче", "Жената днес", "Стършел", "Поглед" и ред други... Но освен пощальон, беше истинки извор на оня здрав, малко простоват, но винаги свеж селски хумор. Раздадеше ли вестниците, квакваше на мегдана, а там го чакаше агитката. Така му минаваше времето в шеги по цял ден. Та! Баща ми имаше мотоциклет "Балкан". Един горд продукт на родното мотоциклетостроене. Да съм бил, да съм бил на няма и толкова, когато един ден, както си играех на пътя, Джоката се приближи към мен и ме научи, че: - Като натиснеш ето тук и започва да съска... Играя си аз играя си, в един момент отивам до мотора, натискам вентила и то си изсъсква. Точно както ми каза Джоката. И тук започва студио "Х"... Идва баща ми, понатисква мотора, поглежда гумата и се чуди: - Бре! Вчера я помпих. Що ли спада? Аз обаче - пас! Само че, мине се не мине, присетя се и пак - "сссссссссссссссссссссссст!" Баща ми започна яко да се шашка. Ама как тъй един ден спада, а друг не спада. Що е туй? Докато един ден ме сбара... - Кво правиш бе? - Ами Джоката ми каза... - отговорих му невинно аз. - Лелееее! Ще го убия. Е, не го уби! Обаче много се смяха...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Пак ме усмихна! Чак се чудя моето дяволче колко ще е палаво