В моето детство, Джоката беше пощальонът. Някъде по икиндия вземаше огромната си чанта и раздаваше "Кооперативно село", "Работническо дело", "Славейче", "Септемврийче", "Жената днес", "Стършел", "Поглед" и ред други...
      Но освен пощальон, беше истинки извор на оня здрав, малко простоват, но винаги свеж селски хумор. Раздадеше ли вестниците, квакваше на мегдана, а там го чакаше агитката. Така му минаваше времето в шеги по цял ден.
     Та!
     Баща ми имаше мотоциклет "Балкан". Един горд продукт на родното мотоциклетостроене.
     Да съм бил, да съм бил на няма и толкова, когато един ден, както си играех на пътя, Джоката се приближи към мен и ме научи, че:
     - Като натиснеш ето тук и започва да съска...
     Играя си аз играя си, в един момент отивам до мотора, натискам вентила и то си изсъсква. Точно както ми каза Джоката. И тук започва студио "Х"...
     Идва баща ми, понатисква мотора, поглежда гумата и се чуди:
     - Бре! Вчера я помпих. Що ли спада?
     Аз обаче - пас! Само че, мине се не мине, присетя се и пак - "сссссссссссссссссссссссст!"
     Баща ми започна яко да се шашка. Ама как тъй един ден спада, а друг не спада. Що е туй?
     Докато един ден ме сбара...
     - Кво правиш бе?
     - Ами Джоката ми каза... - отговорих му невинно аз.
     - Лелееее! Ще го убия.
     Е, не го уби! Обаче много се смяха...