Бандата - седма част
вулгарен роман
О.з. генерал-лейтенант Димитър Янчев почти не беше спал през нощта. Изпадаше в някаква просъница за минути и отново се събуждаше. Вече повече от месец, се чувстваше меко казано неспокоен и за всичко това, беше виновен оня идиот Борис Христов. Човекът, който беше избрал да замести Радича. Човекът за когото гарантира пред неговите другари от така наречения ,, генералски кръг,,. Човекът, който трябваше да затвърди позициите му. Човекът, който сега е една разлагаща се мърша, а този, който трябваше да е в гроба, е жив! Непростимо!
Погледна часовника на нощното си шкафче и с недоволство забеляза, че е шест часа. В осем му предстоеше много тежка среща с неговите саратници.
Още в момента в който се разбра, че Радича ще оцелее, му се обади неговия заместник – ген. Мирослав Кръстев.
- Как сте другарю? – попита го той.
- Добре съм – отговори генерал Янчев – Въпреки черните облаци на небето.
- Дааа – лаконично отбеляза Кръстев – Имате месец да ги разкарате Янчев ...