БАЩА
На запад небето гореше запалено от залеза. Изморено от дългия ле­тен ден, слънцето бързаше да се оттегли в покоите си отвъд хоризонта. Последните му коси лъчи багреха в червенина загорялото лице на зами­сления мъж. Обикновено той изпращаше залеза с тъга по отминалия ден, че още една частица от времето му безвъзвратно си отиваше, отиваше си младостта му. Но тази вечер заедно с алените отблясъци на гаснещия ден в зениците, ведно с тъгата и възторга от красотата на залеза, свете­ха и искрици радост. Тя накара ръцете му да трепнат и в пръстите прошумоля писмото. Пишеше синът му: „Татко, станах отличник в бойната под­готовка. Дават ми награда 5 дни домашен отпуск. Идвам си другата сед­мица..."
Като нямаше с кого да сподели радостта си, Коста наблюдаваше огнения хоризонт с озарено от благоговение лице. И очите му уж гледаха розовите облаци, а виждаха цъфналите клони на дърветата, както в онзи паметен пролетен ден преди години.
Връщаше се от последния курс с камиона. Денят беше труден. Е ...